Към икономиката може да се погледне и с хумор. Това ни показва Карло Мария Чипола (Carlo Maria Cipolla) – италианският икономист, който е сред водещите експерти в областта на стопанската история от своето поколение. Той е известен с хумористичните си есета на икономически и други теми и своята теория на глупостта. Автор е на 20 книги, които са преведени на 15 езика.
Карло Чипола завършва университетът в родния си град Павиа през 1944 година. Отначало учи политология, а след това история и философия. После продължава в Сорбоната и Лондонското училище по икономика. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия.
От 1959 г. той преподава в Калифорнийския университет в Бъркли и други учебни заведения по света.
Карло Чипола е член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дей Линчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван е с важни международни отличия за приноса си в стопанската историография. Той е почетен доктор на Университета в Павия (1992 г.). Чипола е лауреат на наградата "Балцана" – международна награда за високи достижения в науката и културата.
Най-популярното произведение на Карло Чипола е сборникът с есета Allegro ma non troppo („Щастлив, но не твърде много“, като в музиката – „Бързо, но не твърде бързо“).
Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“, написано през 1976 г., което разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.
Чипола разделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).
Петте основни принципа на глупостта:
- Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обращение.
- Вероятността някой да се окаже глупав не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
- Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
- Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
- Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.
