Макар и очакван, новият политически проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев изненада част от публиката и уплаши партийните лидери, че ще им бъдат отнети гласоподаватели. Корнелия Нинова и близкото й обкръжение в БСП най-напред грубо нападнаха ексминистрите и им спретнаха грозна интрига, а след това започнаха да омаловажават начинанието им, като го нарекоха дежа вю като Слави. Христо Иванов и „Демократична България“ се опитаха да приласкаят "служебните" в листите си и да ги вземат под крилото си. Петков и Василев обаче не се хванаха на нито една въдица.
Еуфорията около проекта „Продължаваме промяната“ става все по-голяма. Под лупа се гледа всяко действие на Кирил Петков и Асен Василев, а всяка казана от тях дума се "разчепква" във всички възможни посоки. Не една и две умни глави се блъскат над фразата "С десни инструменти ще постигнем леви цели". Десетки и стотици анализатори – кой публично, кой далеч от хорски очи – изчисляват чий електорат с колко ще пострада и т.н.
Всъщност, двамата ексминистри не искат да крадат избиратели нито от десницата, нито от левицата, а се опитват да привлекат хора, които от години "няма за кого да гласуват". По този начин те ще разтворят политико-електоралното ветрило още повече и ще направят легитимността на Народното събрание далеч по-убедителна.
Кирил Петков и Асен Василев разчитат, че показаното от тях през последните четири месеца ги прави разпознаваеми, а управленският им капацитет и вземането на смели решения в екстремни ситуации среща одобрението на все повече хора. При представянето на проекта си „Продължаваме промяната“ те казаха три простички неща, с които де факто
дефинираха понятието „почтеност“
и предизвикаха най-масовата полемика в публичното пространство.
Първо – ще съберат около себе си хора от тяхната порода, т.е. доказали се извън политиката. Хора с професии и бизнеси, от които печелят без да разчитат на външни фактори или на нечие покровителство. Хора, чието развиване и утвърждаване не зависят от политиката.
Второ – в проекта на Петков и Василев няма да бъдат включвани политически номади – хора, които са били в повече от една партия и които са готови да се пребоядисат в онези партийни цветове, които ще им гарантират достолепна държавна заплата.
Трето – членовете на формацията ще трябва да декларират доходите и банковите си сметки, за да е сигурно, че
няма да има заложени "компроматни" бомби,
които да загърмят в неподходящи моменти, да сринат авторитета на партията и да омаловажават направеното от депутатите и министрите й. В името на тази цел Петков и Василев ще настояват всеки един техен съратник да подпише декларация за почтеност.
Много от анализаторите побързаха да сравнят двамата бивши служебни министри и хората около тях с появата на царските юпита преди 20 години. И по-точно – с Милен Велчев и Николай Василев. Приликата обаче е повърхностна – и четиримата прескачат в политиката от успешни собствени бизнеси. Докато разликите са много и все съществени:
– "жълтите" юпита бяха доведени от Симеон Сакскобургготски, докато Петков и Василев се върнаха в България сами и чак години по-късно попаднаха в орбитата на служебните министри;
– "жълтите" юпита бяха абсолютно непознати за българското общество и докато не бяха назначени в държавната администрация, нямаха никакъв публичен образ и престиж;
– българите повярваха на "жълтите" юпита заради авторитета на царя, докато доверието към Петков и Василев си е лично тяхна заслуга;
– "жълтите" юпита бяха и си останаха администратори и затова след оттеглянето на Симеон Сакскобургготски НДСВ се разпадна на съставните си части.
Съществуват и още няколко фундаментални различия.
През 2001 г., когато царят и неговите юпита се появиха, в страната бе наложен двуполюсният модел. "Синята коалиция" току що беше слязла от власт, а заради криминалната приватизация и куп други грешки, хората бяха негативно настроени към СДС и Иван Костов. Те обаче още помнеха и неотдавнашния провал на БСП и правителството на Жан Виденов в управлението на държавата. Така че избирателите възприеха Сакскобургготски и "жълтите" юпита като единствената алтернатива на този двуполюсен модел и затова на изборите НДСВ отвя тогавашните системни партии.
Проектът на Петков и Василев „Продължаваме промяната“ се появява в ситуация на компрометирано управление (от една страна) и невъзможност на два поредни парламента да съставят редовно правителство (от друга). Нито една политическа сила не успя да спечели достатъчно доверие, за да управлява сама, но никой не тръгна и в другата посока – да формира многопартийна коалиция. Тъкмо обратното – в последния парламент т. нар. партии на промяната така се изпокараха, че без подходящ медиатор трудно ще възстановят отношенията и диалога помежду си. И… „Продължаваме промяната“ влиза точно в тази роля – на обединител, на
спойка за партньорство за бъдещо управление.
И накрая – Кирил Петков и Асен Василев налагат свой собствен стил на говорене: умерен и позитивен, рязко контрастиращ с грозния и просташки език на омразата, наложил се през последните години както в отношенията между участниците в политическия живот у нас, така и в публичното пространство като цяло.
„В новата политическа формация няма нищо загадъчно или чудодейно. Нямаме някакви спасители, които народът за пореден път да кани. Непрекъснато се правят аналогии с Николай Бареков, с Яне Янев, с Царя, с Бойко Борисов или със Слави Трифонов. Кирил Петков и Асен Василев не са някакви далечни спасители, а просто случайно намерени много добри играчи. Историята на тяхната поява започна със служебното правителство. И изведнъж станаха много симпатични на хората с конкретната си игра. Двамата казват, че положението не е толкова лошо, производството е сравнително добро, пари има – въпросът е да прекратим кражбата и да усилим контрола", обобщи социологът Андрей Райчев появата на проекта "Продължаваме промяната".
