Бъдещото правителство и следващият парламент трябва да се фокусират върху проблемите на здравната система отвъд коронавируса и да дадат отговор на въпросите за модела на здравното осигуряване, за собствеността на болниците, доплащането, дисбалансите на различни нива. Това каза министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров в рамките на третата национална конференция на инициативата „Заедно за повече здраве“.
В нея участват Българският лекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Седмици преди предстоящите избори за Народно събрание и президент съсловните организации обсъдиха възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазването и тяхната ефективност, за да може в условията на продължаваща пандемия да се осигури навременно и адекватно лечение както на пациентите с COVID-19, така и на хроничноболните пациенти в България.
Кацаров подчерта, че в България е разрушен и компрометиран моделът на здравно осигуряване, тъй като 2 милиона души плащат здравни вноски, един милион пък въобще не се осигуряват за здраве. "Какъв е този модел?!" – постави реторичен въпрос здравният министър.
За поред път Кацаров отбеляза, че здравната ни система се намира в изключително лошо състояние и здравните ни показатели са най-лошите в Европа, като така е било и преди COVID-пандемията.
"Големите предизвикателства не са COVID, защото е много вероятно тази поредна вълна да се окаже последна и COVID-19 да се превърне в сезонно заболяване. Такава е перспективата" – допълни министърът.
"Оставете COVID настрана, съсредоточете се върху проблемите на здравната система, която не е подготвена да приеме не само това заболяване като коронавируса, но е неподготвена да работи и без такова предизвикателство", обърна се Кацаров към участниците в дискусията и бъдещите управляващи.
Голям проблем е и свръхрегулацията на здравната система, продължи министърът. По думите му системата трябва да може да реагира бързо и да се адаптира към търсенето и потребностите на хората. Затова е и този феномен – имаме болнични легла, но изпитваме недостиг на легла за заразени с COVID, даде пример той.
Дисбалансите са големи – на регионално ниво, между отделните медицински специалности, между лекарите и медицинските сестри, между болнична и извънболнична помощ, предупреди Кацаров.
Следващата година може да е началото на края на здравеопазването в някои региони, алармира от своя страна председателят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров.
Огромен проблем е осигуреността с кадри и ако сега не се вземат спешни мерки за инвестиции, до 4 години няма да можем да посрещнем нуждите на обществото в различните сфери на здравеопазването, защото над 60 на сто от работещите в настоящия момент тогава няма да са в системата заради пенсионирането си, подчерта Маджаров.
Сегашната ситуация показва, че не може да се разчита само на НЗОК за справяне с всички проблеми, с които се среща системата на здравеопазване, допълни още Маджаров и поясни, че НЗОК поема все нови и нови държавни отговорности.
Тестването и лечението на болните от COVID-19 трябва да се осигури от държавата, подчерта той. По думите му обещаните 126 млн.лв. не са били внесени в бюджета на НЗОК. За лекарите и медицинските сестри, които се борят с COVID, държавата не гарантира през проекта за бюджет увеличение на възнагражденията, добави още той.
Освен това Маджаров прогнозира, че от 1 януари 2022 г. в повечето болници ще стане така, че възнагражденията на по-ниско квалифицираните специалисти ще се изравнят с тези на специалистите по здравни грижи.
