Г-н Лалов, скандалът между вас и ръководството на „Демократична България“ се разраства. Какво искаше да каже Иво Мирчев, когато заяви, че сте изнервен от завръщането на г-н Пеевски в политиката?
– Най-напред, това не е скандал, а процес, който зрее дълго в „Демократична България“ – невъзможност за истински диалог, невъзможност низовите нива да излъчват политики и политици, липса на представителство… Що се отнася до Мирчев, когато спорът се превърне в компромат, това говори достатъчно за подхода и мисленето на опонента. Конкретно, този човек говори за случай, който самият аз разказах публично още докато бях в съдебната система – среща с Георги Колев и Владимира Янева, на която се появи и Пеевски. И Иванов, и Мирчев, и Цонева знаеха отлично тази история, когато ме поканиха да напусна съдебната система и да се присъединя към ДБ. Не ме е страх, защото нямам никаква зависимост. Все едно аз да ги запитам имат ли връзки с Прокопиев или Ковачки. Тук липсват ясни отговори. Всичко, което поисках от тях, беше да се спазва демократичния принцип при излъчването на кандидати за народни представители, да има комуникация с местните структури, да има правилен подход към малцинствата. Затварянето на партията го правят няколко човека. Основен дял имат Антоанета Цонева и Иво Мирчев, а отговорността на Христо Иванов, който има изключителен потенциал, е, че търпи това. Отказваха ми дебат с месеци. Ако не бях повдигнал темата сега, когато има по-висока чуваемост, след изборите избирателите щяха да ме питат защо не съм говорил преди вота, за да гласуват информирано. Поисках също отчет на партийните средства и анализ на досегашните изборни резултати. Аз смятам, че Иванов, Цонева и Мирчев се страхуват да поемат управлението на страната. Повече им се иска да са парламентарно малцинство, което говори красиви думи.
Това ли е хоризонтът на тази коалиция?
– От моя гледна точка, не. Демократичните хора имат нужда от широко представителство. Но ДБ не произвежда нови лица – отворете сайта им и ще се убедите, че лицата са едни и същи. Аз обаче смятам, че ДБ трябва да създава лидери. Лидерът трябва да е функция на членовете, а не да им диктува кое е правилно и кое не е. Ако утре Иванов го бутне трамвай, кой ще поеме партията? Напуснах професията, която обичах, бях председател на Софийския районен съд – престижна и високо платена работа до живот, за да служа. Да стана общински съветник или депутат, което си е сезонна работа. А те ме обвиняват в кариеризъм. Някой задава ли си въпроса "Защо Кирил Петков и много други хора са напуснали ДБ?"
Преди две години, в навечерието на местните избори, вие бяхте една от големите звезди на ДБ, бяхте и водач на листа в София. Нещо повече – коментираше се, че сте висококвалифициран юрист и затова мястото ви не е в СОС, а в парламента. Какво се случи, че излязохте от мейнстрийма на демократичната коалиция?
– Първо да уточня, на сегашните избори аз отклоних поканите да бъда кандидат-депутат. Но разривът ми с ръководството на ДБ възникна, когато казах, че не е редно в едни общински фондове да се взимат възнаграждения по 4000 лв. – срещу 1 час работа на месец. Ръководството настоя да се получават, а аз поставих въпроса за публичен дебат по темата. Това ги уплаши и бях обявен за неекипен играч. Битката ми доведе дотам, че намалихме възнагражденията на половина, но това пак са 24 000 лв. доход на година. Пак повтарям – за по 1 час работа на месец. Разбирам, че партията имаше нужда от средства, защото не разполагаше със субсидии. Но не по този начин! Трябваха ми месеци, за да се добера до решенията на Националния съвет, до които ми отказваха достъп.
Нима вие не участвате в организационния живот на ДБ?
– Не, макар че доскоро бях председател на общинската листа на ДБ. В НС дебат няма, държат се речи и се чуват ръкопляскания. Не съм си представял, че ще участвам в такава организация. Сега ще бъда оплюван, но ще мине време и ще се намерят хората, които да демократизират ДБ. Ако ще променяме България, инструментът, чрез който ще го правим, трябва да е пример.
Вътрешнопартийни ли бяха причините да напуснете поста председател на група в СОС?
– Да. Оставката е лично мое решение. Усетих, че нямам монолитна подкрепа от своите в принципните ми борби.
Прави очебийно впечатление, че вече на трети избори вие или не сте в листите на ДБ, или сте на неизбираемо място.
– На първите избори бях номиниран, но кандидатурата ми въобще не беше поставена. На вторите избори пак бях номиниран и реших да се преборя, което предизвика невероятни истерии в НС и ми отредиха последното 28-о място в една от листите. Сега изобщо не се кандидатирах. С наличието на субсидия, партията ще се гради чрез назначения. А листите се редят по нощите. Това е Борисовият модел.
Вие ли сте единственият в ДБ, който реагира по този начин?
– Не, но съм единственият, който реагира бурно. Страхът е почвата, на която никне авторитаризмът. Какви са изводите, когато един лидер ви каже, че в реденото на листи няма нищо демократично? Трябвало да бъде сглобен екип, който да съответства на лидера…. В устава на партията такава норма няма!
С Христо Иванов водили ли сте този разговор очи в очи?
– Да, преди миналите избори. Христо отказа моята кандидатура да бъде обсъждана на НС. В крайна сметка Председателският съвет на коалицията реши къде да бъда поставен. Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев решават всичко.
Очаквате ли да тръгнат обясненията, че сте предател и цепите коалицията?
– Не съм предател за хората, които вярват в принципите, по които е създадена ДБ. Онази ДБ – на Кристиян Таков (светла му памет), на Христо Иванов и на Мануела Малеева. А не тази на Иво Мирчев и на Антоанета Стефанова. Продължавам да вярвам в базисната почтеност на Христо Иванов.
Защо не направихте опит да говорите отново с Христо Иванов в сегашната ситуация?
– Комуникационните канали в партията са скъсани. В моя случай всичко е свързано с онази история – за общинските фондове. Искам избирателите да знаят това преди изборите. Но до края на мандата си в СОС аз ще докарам случая до развитие и тези пари повече няма да се взимат.
Шестимата бенефициенти на парите от общинските фондове в листите на ДБ ли са сега?
– Част от тях, да. Идеята за вътрешни избори е напълно забравена. И се обяснява на гражданите какви рискове създавали те.
Куриозното е, че БСП прави вътрешни избори, а ДБ не.
– За съжаление е така – тоталитарната БСП го прави, ние не.
Някога немалко демократи възлагаха надеждите си на бунтарите в съдебната система Лозан Панов, Методи Лалов, Калин Калпакчиев. От тях вие пръв влязохте в политиката. В какви отношения сте с бившия си колега Лозан Панов?
– Не съм се виждал с него от години. Подкрепих го в лично качество за кандидат-президент. Имал съм критики към него, когато аз бях председател на СРС, а той – на ВКС. Тогава не получих подкрепа от него. Иначе той е изтънчен, интелигентен и демократичната общност трябваше да издигне кандидатурата му за президент като вулкан. А се получиха плахи опити. Много ще ме е яд, ако похабим такава изключителна фигура.
Оставате ли в политиката?
– Оставам. Заявих го и на Христо Иванов в личния ни разговор. Напуснах работата, която обичам заради социалната промяна. Ако се оттегля, ще демотивирам много хора.
А ако се окаже, че нямате бъдеще в ДБ?
– Какво значи бъдеще, аз съм член на ДБ. Винаги ще бъда обществено активен. Няма начин да ме уплашат с намеци за компромати. А Христо знае, че има огромна истина в това, което говоря.
Ще изнесете ли тези становища официално на националната конференция на ДБ, за която сега се заговори?
– Чакаме я повече от година тази предстояща конференция. Обявиха я сега, заради фактите, които изнесох. Очаквам апаратни хватки, за да не може да се изнесе цялата истина. Но ще ги научим да изслушват всеки.
Разговора води Емил Янев
