България е най-въглеродно интензивната държава членка на Европейския съюз, която към 2016 г. е била с интензитет на въглеродните емисии над 4 пъти по-висок от средното ниво за Съюза. Страната ни е сред най-засегнатите от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива, въглеродно зависими процеси в сектора на енергетиката и на икономиката.
Това обяви министър-председателят Стефан Янев веднага след откриването на конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, която се провежда днес (15 октомври) в „Интер Експо център“ в София, и на която присъства и заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.
Пред него Стефан Янев подчерта, че преходът към декарбонизация излага на риск конкурентоспособността на българските предприятия поради значителните разходи за нови инвестиции, повишаване на цените на енергийните ресурси, изместване на производството в други държави.
Премиерът обърна внимание, че както бизнесът, така и общините се нуждаят от помощ, за да посрещнат предизвикателствата на зеления преход и че той може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социалните специфики на отделните държави. Прекалено бързите и резки интервенции – особено ако липсва обществен консенсус – са обречени на провал.
Трябва да има конкретни гаранции, че отделни региони няма да бъдат изоставени, че ще бъдат осигурени нови работни места с достойно заплащане. Акцентът трябва да бъде насочен към регионалното развитие и намаляването на регионалните дисбаланси; трябва да се даде възможност за насърчаване на малки и средни предприятия, за създаване на нови предприятия, за развиване на научно-изследователска дейност, повишаване на квалификацията на работещите и насърчаване на бизнеса да инвестира в нови технологии.
Тук Стефан Янев подчерта, че първата реална крачка към Зеления преход е Планът за възстановяване и устойчивост, който предстои днес официално да бъде внесен за разглеждане в Европейската комисия и в който са заложени близо 13 млрд. лева за 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, разпределени в четири основни стълба: "Иновативна България" с фокус върху конкурентноспособността и интелигентния растеж, "Зелена България" – с фокус върху управлението на природните ресурси; "Свързана България" с акцент върху развитието на регионите в страната и "Справедлива България" – с фокус върху устойчия растеж.
Премиерът акцентира, че страната ни оценява високо предложените механизми за подкрепа при зеления преход, но тя не е достатъчна. Необходимо е да се мисли как националните държави да имат по-голяма гъвкавост и самостоятелност в процеса на управление на кризи, които подкопават устоите на техните социално-икономически системи.
От своя страна заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс призна, че той самият е израснал във въгледобивен район в Холандия, неговите двама дядовци били миньори и когато през 70-е години на миналия век там бил извършен преход към намаляване на зависимостта от въглища, местните не останали доволни, тъй като той не бил направен добре – приложен бил макроподход, без да се помисли за засегнатите хора по места. В сегашната ситуация обаче той е оптимист. Освен това и България има страхотен мозъчен потенциал – подчерта Тимерманс и попита:
"Знаете ли колко българи работят в ИТ индустрията в света, на водещи позиции? Вие имате огромен потенциал да привлечете такива работни места – вижте какво се случва в автомобилната индустрия! България вече играе сериозна роля в електромобилността. Освен това за страната ви се крият огромни възможности в туристическата индустрия и в сектора на услугите. Така че аз съм оптимист" – обобщи Тимерманс.
От своя страна Мария Габриел – комисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, обясни, че още миналата година по програмата "Хоризонт 2020" са били заделени 1 млрд. евро за проекти в сферата на зеления преход. Кандидатствали са над 1500 проекта, като сред одобрените към момента 73 проекта има десет, в които участват 14 български организации.
