Определянето на минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност във всяка страна-членка на Европейския съюз, а не да бъде определяна от директива – без да бъдат отчетени икономическите фактори, които влияят върху икономиката и предприятия. При формирането на тези суми задължително трябва да се отчита и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, производителността и макроикономическото търсене. Това заяви д-р Милена Ангелова, от името на работодателите в Европейския икономически и социален съвет и главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България по време на дискусията „Адекватни и справедливи минимални заплати – Определяне на курса за силна социална Европа“. В събитието, което бе от организирано от евродепутата Денис Радтке непосредствено преди гласуването на доклада на Европейския парламент в комитета по Заетост, ключов говорител беше Комисарят по заетост Шмид. Участие взеха над 100 представители на ЕК, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско ниво.
„Всяка промяна на нивото на минималната работна заплата, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна“, допълни д-р Ангелова.
Всички бъдещи усилията на ЕК трябва да бъдат насочени към укрепване на колективното трудово договаряне. Това би допринесло за по-справедливо заплащане без да се поставят обвързващи изисквания за това и като отчитат автономията на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплатите на база на релевантни критерии за всяка страна.
По време на дискусията д-р Ангелова е заявила, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите-членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор. Те трябва да са основани на икономическите фактори и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено малките и средни предприятия. По думите ѝ Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения. Вместо Директива е по-добре да определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите-членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване.
