Марио Гаврилов, Фейсбук:
Като десен избирател съм фрустриран от необратимия отлив от Демократична България. Потъването е в ход и дъното е близо.
Христо Иванов и нарцистично-самовлюбената група около него с мажоретната поддръжка на Атанас Атанасов се дискредитираха и отблъснаха огромна част от избирателите си. Въпреки претенциите си за свръхкомпетентност и месианство и хвърлените за пореден път рекордни средства за политическа агитация и всякакъв вид реклама ръководството на коалицията, за която гласувам, не успя да асимилира нещо крайно аксиоматично:
ДОБРАТА РЕКЛАМА ПРОДАВА КАЛПАВАТА СТОКА САМО ВЕДНЪЖ.
Проблемът не е в опаковката, а в липсата на продукт, който да предлага Демократична България. И на лидери, които да произведат този продукт. И така отново сме първи в изборите – по похарчени пари за избран депутат.
Може да е виновен народът, може и актива и симпатизантите, вероятно топлото време и изразени позиции да бъдат посочени като причина. Най-голямата отговорност носят обаче лидерите. Близо два пъти по-ниска подкрепа.
Не може
– с брутално поведение от комунистически тип;
– с газене с фашистки ботуш и разгонване на инакомислещите;
– със създаване на усещане за поведение, дефинирано от задкулисни договорки, с които уж бориш задкулисието;
– с подчиняване и обезличаване на единствения субект с политическа физиономия в коалицията – ДСБ;
– с възприемане от поохранената партокрация на лексиката на Баце, като непрекъснато повтаряш, че не трябва да се счупи коалицията,
да разчиташ на разширяване на влиянието. Няма как!
Особено трагична е ролята на председателя на ДСБ Атанас Атанасов. В последния ден преди гласуването това, което формулира Атанасов като послание, е цитат на Христо Иванов. И аз се замислям като незабележим избирател – този човек, този политик, този лидер няма ли собствени мисли и послания?
Позицията на председател на партия има същностна разлика с понятието лидер и поведението на Атанасов е като нарисувана картинка по тази разлика.
Структурите на партията бяха безочливо отблъснати, на много места в София и провинцията в листите бяха поставени лица, непознати за членовете на партията, лични сметки и симпатии се уреждаха чрез изхвърлянето на политици с влияние и отблъскването на симпатизанти. Няма как с флагрантно, системно нарушаване на устава на партията да водиш демократична, дясна политика.
Ръководството на ДСБ, като се погледне в огледалото, вижда отражението на Бойко Борисов. При всяко едно партньорство – семейство, бизнес-отношение, партия, политическа коалиция устойчиво развитие и надграждане може да има само при равноправие и взаимно зачитане. Другото е политически тероризъм, в който затъна Демократична България.
Ако Демократична България беше готино място за готини хора, Кирил Петков щеше да е там, а не навън.
Не знам дали ще я пазят или чупят тази коалиция, но ако няма смяна в лидерството и поведението, тя потъва на дъното. Несчупена като гранитен камък! А може би това е и логичният ход на нещата – когато си изчерпан откъм съдържание и си загубил смисъла на съществуване, просто потъваш в небитието.
Лидерите на дясното, отговорни за това изборно срутище, се опитват да омаловажат провала си. Според тяхната трактовка не било провал, а недобър резултат. На следващите избори вероятно и 4% ще бъде коментирани като добър резултат. Сега някои службогонци в дясно очакват с трепет участие в изпълнителната власт. Това вече е играно с Реформаторския блок. Резултатът е плачевен.
Демократична България все повече се налага като поддържащ отбор за втора лига. За да се промени това трябва да има смяна на ръководството и смяна на посоката. Трябват оставки при капчица лично достойнство и вливане на свежа кръв. Защото дясното трябва да предлага бъдеще, посока и мечти, а не решаване на лични апетити за власт.












