Г-н Василев, какво ще произведе политическата ситуация – промяна или лоши спомени?
– Едното не изключва другото. Рекордно ниската изборна активност е голям проблем и показва, че не всички хора от обществото са проактивни за реализиране на промяната. А промяната не е отговорност на няколко души на върха. Горе могат да се направят политики, но ако те не се реализират от обществото, ако няма граждански натиск в тази посока, ако не сме критични, трудно ще стане.
Европейската цивилизация, към която ние се причисляваме, е цивилизация на критичното мислене. Оставките след изборните крушения израз на такова нетипично у нас мислене ли са?
– Първо трябва да видим колко от тези оставки реално ще се случат. У нас те често са ритуал, след който става ясно, че членските маси много държат на лидерите си. В ГЕРБ, например, нямаме оставка, защото Борисов е „незаменим“. Не е ясно дали лидерските оставки водят пряко към промени. Но е факт, че появата на „Продължаваме промяната“ и на Кирил и Асен хвърли камък в блатото. Те предложиха по-конкурентен модел, а конкуренцията е движещата сила във всяка област на човешката дейност.
Петков и Василев имаха и огромното предимство да покажат на дело уменията си в управлението, като министри в служебния кабинет.
– Това беше огромен бонус. Те използваха свои действия в изпълнителната власт, за да докажат, че някои неща могат да се случват.
Всъщност, те направиха реалната си кампания повече като министри, отколкото като кандидат-депутати.
– Абсолютно. Това е голямото предимство на хората в изпълнителната власт. Но то невинаги е задължително. Когато си 12 г. във властта, произвеждаш статукво. ПП предизвикаха оздравителни процеси и в другите партии. Формации като ДБ се обременяват от историята си, затварят се в свои мантри и стават самодостатъчни.
Нещо като деноминации на демокрацията, в които се доказва кой е по-верен на светите догми?
– Точно така. Става като катехизис, при който се кълнат в скрижали. А дали ще влезем в управлението, няма особено значение. Докато хората искат партии, които могат да печелят и да осъществяват промяната. Една от грешките на ДБ беше в ултиматумите, които предпоставиха без да са в позиция да поставят дори условия. Изобщо, тези избори ще катализират оздравителни процеси.
В този смисъл, може ли да се окаже, че ПП ще направи неоценима услуга на ДБ, ако ги вкара в общо успешно управление, отколкото да останат „малка, но бойка опозиция“?
– Пребиваването в изпълнителната власт дава огромен шанс на тези, които я упражняват, а Кирил и Асен се възползваха. "Демократична България" е коалиция от три партии с неясна идейна съвместимост. За тях най-важно е да оставят мантрите на прехода на заден план или за дискусии по клубове. Никой не струва много, ако пред интересите на обществото поставя интересите на групата. Смисълът да си в политиката е да променяш съдбите на хората.
Тревожното явление на тези избори е появата на „Възраждане“ – не за първи път се появява партия, която говори за излизане от ЕС и НАТО. Това беше една от целите на модела „Решетников“, в който Борисов играе ключова роля. Той е човекът, който на срещата си с Решетников договори всичко, което се случи впоследствие: първо – да издигнат слаб кандидат за президент, след това – да изкара от правителството всички проевроатлантически членове и да вкарат на тяхно място свързаните с Русия патриоти. След като не успяха да превърнат излизането от НАТО или ЕС в политически слоган на БСП и патриотите, сега се лансира проектът „Възраждане“, който официализира тези идеи като своя цел. Това е голяма опасност. Лично аз не вярвам тази партия да се развие. Но нейната хранителна среда са хаосът и дрязгите, които само Борисов може да създаде.
Означава ли това, че моделът „ГЕРБ-ДПС“, който беше реалният проводник на руските интереси в България, получава нова, макар и скрита подкрепа от проекта „Възраждане“?
– Да. Със сигурност. Но това взаимодействие няма да бъде във видимия спектър. На Костадинов му трябва видимостта на радикална опозиция като отрицание на ГЕРБ и ДПС.
Ясно е, че пълното преобръщане на политическите пластове ще настъпи след две години, на местните избори, тъй като статуквото е здраво бетонирано в регионалните власти. Засега ГЕРБ размива картината, като сравнява ПП с ИТН. Намирате ли някаква аналогия между двете партии?
– Не. ИТН никога не придоби ясен контур. Те бяха театър на сенките. Докато при Кирил и Асен изобщо не може да се допусне начинът, по който говорят в ИТН: „Това е нашият кабинет – или го приемате, или приключваме!“ В ПП говорят почтено и дипломатично. Ясно е, че Кирил Петков ще бъде премиер, но те не поставят кандидатурата му ултимативно. Остават доверие, връзки и диалог, които ще бъдат необходими при управлението.
На какви аргументи се крепи клишето, че фрагментираният избор може да роди само нетрайна власт?
– Кой го казва това? Казват го ГЕРБ и социолозите, които за пореден път катастрофираха на изборите. Поддържането на несигурност и неувереност предлага утеха и упование за загубилите. Тактиката на ГЕРБ и ДПС не беше сложна: с интензивни избори да изтощят енергията на промяната. И да въдворят „ред в хаоса“. Най-големият дефицит на ГЕРБ е от самокритика и самовъзраждане. По тази причина са обречени на опозиция до местните избори, когато ще настъпи периодът им на разпад.
Т. нар. „десен сектор“ у нас системно бърка демократичността с десните идеи. Поколението на „милениалите“, към което принадлежат Петков и Василев, пък е ясно социално-либерално ориентирано. Ще станем ли свидетели на идеологически спорове между евентуални партньори?
– Не съм привърженик на „дясно-лявата“ терминология в българския й вариант. В голямата си част това са етикети и слогани. Видимият фронт на политическата запалянковщина. Твърди някой, че е десен, а няма грам предприемаческа инициатива и усет към свободата. Проблемът на България е убийственото социално неравенство. Не може да се прави дясна политика, без да се адресира до проблема с неравенството. Когато стойностите на коефициента „Джини“ станат огромни, те са спирачка за развитието.
В обществото се образува перманентна турболентност, която спира всички реформи. Преди да поискат да бъдат свободни, хората трябва да не са гладни и болни. В това няма ляво, няма дясно. По-честна трябва да е позицията на десните партии, които да предпазят хората от държавните зависимости – помощи и субсидии. Защото вследствие на тях, те (хората – бел. ред.) престават да реагират на пазарни импулси, да поемат риск, да изискват повече от себе си.
Голям проблем пред новото правителство ще бъде отношението към еврофондовете. Обърнете внимание на парадокса: преди членството ни в ЕС, България беше в трийсетицата по свобода на медиите. Сега е на 112-то място. Излиза, че членството в евросъюза е сринало свободата на медиите. И е така, защото еврофондовете се разпределят през изпълнителната власт. Така бе създадена „сash&carry“ журналистиката.
Голяма част от обществото също се насочи към тези еврофондове, които са „mixed blessing“ – смесена благословия. Дясно мислещият човек полага усилия и взима кредити за предприемачество, независимо от държавата. Докато други минават през партиите, за да се докопат до европарите, разпределяни от властта. Така партиите, вместо в мозъчни центрове, се превърнаха в организирани групи за колективно благоденствие. И опцията на „калинката“ става по-привлекателна за младия човек, който не иска да рискува – влиза в партията, получава достъп до обществени поръчки и става милионер. Как да се развиваме в тази шизофренна обстановка?
Партийно-държавен капитализъм?
– Това е руският модел. Получаваш не според образованието, квалификацията и усилията ти, а според корупцията – дублираща система, в която са се разположили и магистратите.
Разговора води: Емил Янев
