В четвъртък (25 ноември), когато светът отбелязва Международния ден срещу насилието над жени, ние регистрирахме поредният трагичен инцидент, приключил с убийството на 21-годишна жена в квартал "Христо Смирненски" в столицата. Слава богу, извършителят , 28-годишен мъж, бе задържан, но това не успява да заличи горчивината от усещането, че все сме първенци, но в черни класации.
Според данни на неправителствени организации,през тази година поне 15 българки насилствено са се разделили с живота, като причина за това са били съпрузите, партньорите или собствените им близки.
Това се случва на фона на апела на ООН правителствата, международните организации и НПО-та да акцентират общественото внимание към проблемите, свързани с насилието над жени. От световната организация предупреждават, че размерът и истинският характер на този проблем често остава скрит. И е далеч по-сериозен, отколкото статистиката и черните хроники на полицията твърдят.
Поредната убита жена в столицата е факт, въпреки текстовете от Наказателния кодекс, предвиждащи сурови наказания за подобен вид престъпления. Очевидно строгостта на закона не възпира потенциалните извършители.
Широко се коментира и необходимостта от подписването на Истанбулската конвенция, сякаш с това този проблем ще се разреши. Сякаш онези, на които има пада пердето, ще се стреснат от конвенцията. Ако, разбира се, са я прочели…
Явно у нас се пръкват представители на т. нар силен пол, в които мъжкото е подменено от склонността към насилие, а преклонението пред жената с главно "Ж" е отстъпило пред собствената им малоценност и комплексарщина. И срещу такива, и за урок на следващите, най-добре е да се въведе някоя от практиките на талибаните – за посегателство над жена или дете да се режат ръце!
Очевидно е, че такива Истанбулската конвенция не ги лови, не ги респектира. Не ги спира и строгият закон. И някак лозунгите на протестиращите срещу насилието над жени феминистки организации увисват безпомощно – докато има проблем, ще се борим за промяна, обявиха те на 25 ноември.
Да, наистина е необходима промяна, но каква? Човеците наистина да бъдат венецът на творението или промяна, необходимостта от която възниква от представата за различност?! Какво общо например има между убийството на 21-годишната жена от столицата и призива, че трябва да се спрат проявите на хомофобски и трансфобски атаки срещу ЛГБТИ-жените и тази общност?
Всъщност огромната част от българите подкрепят равенството между жените и мъжете и отхвърлят категорично всякакви форми на насилие над нежната половина от човечеството. Това поне сочи последното изследване на "Алфа рисърч" – 90 на сто от хората смятат равенството между половете за основно човешко право.
Отделен въпрос е защо в 21 век за 900 000 българи насилието над жени у дома си е техен личен, семеен проблем, а 220 000 българи допускат, че всяка жена си заслужава шамара, ако провокира мъжа…
Дали това е проблем, който ще се разреши от Истанбулската конвенция или е завещан от тъмните времена на султанският Истанбул?
А що се отнася до смисъла на Международния ден срещу насилието над жени, отбелязван на 25 ноември, той е обявен за такъв по повод жестокото убийство на трите политически активистки и основоположници на революционното движение "14 юни" – сестрите Патриа, Минерва и Мария Мирабал от Доминиканската република, разпоредено през 1961 г. от диктатора Рафаел Трухильо.
Какви ЛГБТИ, какви пет лева!
