Според данните от Наблюдението на работната сила, за третото тримесечие на тази година броят на заетите остава по-нисък спрямо нивата, наблюдавани една година по-рано. Това четем в месечният обзор на българската икономика, изготвян от Министерството на финансите. Продължаващото разпространение на COVID-19 в цяла Европа, и в частност в България, продължава да бъде пречка за възстановяването на една част от икономическите сектори и особено тези, които имат традиционно силен сезон през летните месеци, най-вече хотелиерство и ресторантьорство. Коефициентът на заетост на населението от 15 до 64 г. бе 69.5%, като бе малко по-нисък от този за третото тримесечие на 2020 г. (69.6%).
Коефициентът на безработица намаля до 4.6%, което е очаквано за този период на годината, но икономическата активност на населението (72.9%) остава по-ниска спрямо стойността на показателя една година по-рано (73.2%).
Средната работна заплата в страната
се повиши номинално с 10.7% на годишна база през третото тримесечие, при 14.1% през второто. Реалният растеж, дефлиран с хармонизираните индекси на потребителските цени /ХИПЦ/, също се забави до 7.6 на сто. Текущото развитие се обуславяше от доходите в обществения сектор, с годишен растеж от 12.4%, докато заплатите в частния сектор се повишиха с по-нисък темп (10.2%). По-съществено забавяне бе отчетено в хотелиерство и ресторантьорство; държавно управление; здравеопазване;
култура, спорт и развлечения; и преработваща промишленост. Текущата динамика на доходите и пазара на труда беше съчетана с влошаване на нагласите на потребителите, като очакванията на домакинствата в края на годината за безработицата през следващите дванадесет месеца се влошиха.
