Средната заплата във финтех индустрията е 1950 евро на месец. Това е отчетено от Българската финтех асоциация, която за трета поредна година публикува Годишен финтех доклад, който отбелязва постиженията на индустрията на дигиталните финанси в страната и региона на Югоизточна Европа. От доклада става също, че в България има 135 финтех компании, като персоналът в тях достигна рекордно ниво от 8665 души през 2020 г. Отбелязан е среден ръст от 14% годишно.
Над 1 млрд. лева приходи
Въпреки пандемията общите и оперативните приходи на индустрията се увеличават и достигат връх от съответно 1.4 млрд. лв. и 1.063 млрд. лева. Като постижение е посочено, че 44% от всички заети във финтех индустрията в България са жени, а 62% от компаниите имат поне една жена член в съвета на директорите.
От асоциацията отчитат, че през последните две години 32.2 милиона евро са инвестирани в български финтех малки и средни предприятия. Повече от 6 милиона евро дойдоха от 5 български инвеститори, които видяха потенциала в повече от 10 финтех малки и средни предприятия.
Подчертава се също така, че Европейската комисия работи по стратегия за цифрово финансиране и законодателни предложения за пазарите на крипто активи, както и по закон за цифрова оперативна устойчивост. Обновена е и стратегията за модерни и безопасни плащания на дребно.
Ще се затягат ли регулациите
"Последната година, белязана от пандемията от Covid-19, промени не само разбирането ни за реалност, но наложи нови правила и даде силен тласък на дигиталната трансформация в небанковия финансов сектор. Само за първите месеци на 2020 г., наблюденията ни в застрахователния, инвестиционния и осигурителния сектор показват технологичен прогрес, равняващ се на постигнатото в последните три години преди това. Това е и предпоставка да считаме, че дигиталните финанси ще продължат да се развиват и ще се наложат, като стандартно потребителското поведение", отбелязва Петър Джелепов, който е член на Комисията за финансов надзор (КФН).
Джелепов обаче намеква, че е възможно известно затягане на регулациите в небанковия сектор. По думите му КФН трябва да коригира регулаторната рамка, когато е необходимо, за да се справи "адекватно с променените рискове и бизнес модели".
"Като продължение на последователната политика, която КФН води по отношение на иновациите и в отговор на приетия пакет от Европейската комисия за цифрови финанси, Комисията прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г. Тя надгражда традицията от предходната, като в дългосрочна перспектива очертава насоките, в които би се ангажирала да развива надзорната си дейност, и да търси уеднаквяване на националните регулаторни рамки и практики в сферата на финансовите иновации на ниво Европейски съюз. Стратегията посочва основните подходи за действие – мониторинг на развитието на FinTech-а, оценка на възможните рискове и за пазара за потребителите, и потенциални действия и мерки с оглед минимизирането им за извличане на максимални ползи от растящия интерес към финансовите иновативни продукти и/или технологии при спазване на регулаторните изисквания", отбелязва още Петър Джелепов.
