Г-н Янков, мъдрецът е казал: пази се от ласкатели и лицемери, довери се на критици. Наскоро вие публикувахте в мрежата остър анализ на някои от икономическите намерения на бъдещата управляваща коалиция. Кой е конкретният адресат на вашата критика?
– Не бих казал, че това е критика. Желанието ми беше да провокирам мислене. И то в дясномислещата част от аудиторията. Хората, които искат ролята на държавата в обществено-икономическия живот да бъде ограничена. Да го наречем – послание към десния избирател, какъвто съм и аз. Нямам претенции да давам акъл, а правилни аргументи. Една нова реалност, която според мен е по-добра от начертаната в преговорите, относно държавните харчове, бюджетния дефицит, рамките на държавния дълг и ролята на държавата в икономиката. Със заявените мерки увеличението на данъчно-осигурителната тежест е неминуемо, дори да не се случи през следващата година. Щом искаме огромни дефицити, държавата трябва да намери парите отнякъде. Препострояването на България е скъпо упражнение и някой трябва да плати сметката.
Значи ли това, че имате забележки към т. нар. А отбор, който работи върху споразумението?
– Нямам честта да ги познавам. При всички положения това са доста интелигентни хора. Особено на фона на наличното досега. Вярвам, че с тях може да бъде воден рационален диалог. Разбирам ги, защото ситуацията им е доста сложна – трябва да обединят в едно цяло хора с доста различно мислене. Затова не трябва да очакваме, че в късо време ще станем свидетели на десни мерки, каквито ГЕРБ, каквито така и не приложи.
(Цялото интервю с Никола Янков може да гледате ТУК)
Управлението на ГЕРБ беше охарактеризирано като партийно-държавен капитализъм.
– Тяхното не беше дясна политика в класическия смисъл на квалификацията, но имаха желание да държат в нормални граници държавните финанси.
Но в този странен десен модел бизнесът беше за определени хора, администрацията беше раздута, изграждаше се държавен петролен холдинг.
– Да, това бяха леви идеи и ГЕРБ не е водила дясна политика точно поради изброените от вас аргументи. Те създаваха държавен бизнес, вкараха ресурс в държавни компании, който се разпределяше по определен начин „отзад“.
Секторът енергетика беше овладян изцяло от хора на ГЕРБ/ДПС, което и до ден днешен е непроменен факт.
– Затова не само енергетиката, а целият държавен бизнес трябва да бъде приватизиран. Но в настоящата коалиция БСП е против приватизацията. Значи трябва да се потърси друг вариант. България има задължения по пътната карта към еврозоната и е поела ангажимент да подобри управлението на държавните фирми. Начин да се постигне тази цел е те да се трансформират в публични дружества и 20-30% от капитала им да се листне на Българската фондова борса. Като главен акционер държавата пак ще има контрол върху фирмите и ще запази основните ползи от тяхното управление. Това важи и за цялата енергетика, включително за свещени крави като АЕЦ “Козлодуй“, НЕК и „Булгаргаз“. Промените могат да минат през режима на Закона за публично предлагане на ценни книжа, да има независими директори в бордовете на предприятията, да се отчитат публично на всеки 3 месеца, да публикуват 5-годишните си бизнес планове, информации за сделки и браншови събития. Прозрачността и отчетността ще скочат на друго ниво. В нормалните държави се прави точно така. Щом толкова сме се фиксирали върху фетиша държавата да притежава бизнес, което не е нейна функция, то поне да бъде по този начин.
Впрочем, кейнсианство залива в момента много от световните икономики.
– В България обаче става въпрос не за кейнсианство, а за желание на политическите субекти да контролират бизнес и финансов ресурс.
Ваши колеги от дясна посока се присмяха на идеята на Петков и Василев за министерство на държавните предприятия и те побързаха да я преформулират. Но тези евентуални трансформации, за които говорите, не се ли нуждаят от своя институция?
– Бих искал да няма такова министерство. То би приобщило България към група държави като Молдова, Беларус и някои други от Средна Азия. Механизмът по публичността може да бъде осъществен и при сегашните структури. Между другото, този процес може да протече доста бързо, в рамките на месец и половина-два – всички държавни фирми да станат публични дружества и да започне търговия с акциите им на БФБ.
Звучи като фантастика за условията и темповете, с които сме свикнали у нас.
– Ако ние с вас имахме обща фирма, щяхме да го направим точно в такъв срок.
На няколко места попаднах на алюзии между проекта на промяната и управлението на Жан Виденов. Такава нишка има и във вашия анализ. Каква база за сравнение може да се намери между двата типа идеи?
– Споменах го, защото България не е имала по-голям планиран бюджетен дефицит от времето на Виденов – коментира се цифрата от 4.5%, че и нагоре. България расте и нужда от такава политика няма.
Предварителната заявка за такъв дефицит не е ли вид застраховка или поне тест за обществената реакция?
– Надявам се предложението да не бъде прието. България ще се справи по-добре с по-разумни фискални параметри. Ако не го направим, има шанс да повишим кредитния си рейтинг, да се наредим сред фискалните отличници на ЕС и това да привлече чуждестранни инвеститори. Ако предложението се приеме, чака ни понижаване на рейтинга и отлив на инвеститори. В преговорите за споразумение много се говори за изграждането на публична инфраструктура. Няма никаква причина това да става с държавни средства. Светът е пълен с евтини дълги пари. С частни инвестиционни средства спокойно могат да се строят и големи национални обекти – магистрали, тунели, мостове. Частниците ги строят и ги оперират на концесия. При това проектите могат да вървят едновременно, без да се заделят бюджетни средства. Ограничения във финансирането няма. Това важи и за петте моста, и за трите тунела, и за магистрала „Черно море“.
Така няма да има торби и чували с пари.
– Няма обществени поръчки, няма корупция. Няма калпаво планиране и изпълнение, няма ремонт на ремонта, няма закъснения с изпълнението. Знаем какво става, когато се дадат пари за харчене на държавен чиновник.
Казвате, че анализът ви не е критика, а провокиране към мислене. В кои посоки могат да бъдат най-полезни идеите ви?
– Очертаващата се програма за управление е лява, тя очертава огромна роля на държавата. А колкото повече държава, толкова по-лява политика. Притеснявам се, че коалиция „Демократична България“ може да обезличи себе си. Притеснявам се от целувката на смъртта, каквато се случи между Борисов и "Реформаторския блок". Очаквам от ДБ разумна, консервативна, дясна политика в сегашната коалиция. За публично-частното партниране казах – когато приватизацията се оспорва, вариантът е концесия. В един мандат могат да се направят много неща, когато частникът строи. Проектите се стартират паралелно и независимо един от друг, бюджетът не участва, строи се качествено и бързо, поддръжката остава ангажимент на концесионера. Всичко това може да предизвика икономически бум в България, защото това ще бъдат чужди инвестиции за милиарди евро. Защо това да е лошо?
Има възражения, че концесиите по инфраструктура ще бръкнат в джоба на потребителя, който ще плаща допълнителни такси за магистрали, мостове и тунели.
– Той така или иначе ги плаща под формата на данъци. Много интересен въпрос е това. Частният проект ще се изплаща от такси – който ползва, плаща. Който не иска, минава по съществуващите пътища. Но държавата с политическо решение може да субсидира определени категории ползватели – пенсионери, студенти, социално слаби. Разочарован съм, че не се коментира стратегия за частни инвестиции в образованието. Най-добрите образователни институции в света са частни. Това не изключва и инвестициите в държавни училища. Просто парите трябва да следват ученика. За да имат шансове за добро образование и по скромните семейства, които ще могат да си позволят частно училище, а държавата ще покрие разликата. Ето това е лява политика – бедните деца, сред които има и много талантливи, ще имат достъп до скъпи частни училища. В момента те нямат този достъп.
От умерена инфлация до стагфлация – в този диапазон се простират оценките за настоящата икономическа ситуация. Вашата оценка къде е?
– Настоящата инфлация е очаквано явление на десетилетие на количествени улеснения. Изсипването на стотици и хиляди милиарди неизбежно води до инфлиране на цените.
Впрочем, това беше ясно още преди ковид кризата.
– Точно така. Инфлацията се наблюдаваше при недвижимите имоти и борсовите пазари, а в момента се прехвърля към потребителски стоки, защото междувременно изгърмяха цените на суровините и енергоносителите. Това обаче ще доведе и до вдигане на доходите. Топката се завъртя, лавината тръгна. Инфлацията ще продължи със същия темп – между 4 и 5% в развитите пазари, в това число и България. Положителният ефект ще бъде в повишаване на икономически растеж и бюджетните приходи. Периодът на забавяне на инфлацията беше дълъг и тъжен.
Разговора води: Емил Янев
