Бизнесът поиска от новото правителство да продължи програмата за компенсация на фирмите заради скъпия ток. Действащата понастоящем схема предвижда изплащане на компенсации в размер на 110 лв./MWh на стопанските потребители за цените на електроенергията за октомври и ноември 2021 година.
Според бизнеса обаче този размер на компенсацията е непълен, имайки предвид получаващите се в дневните часове цени, които надвишават вече на моменти 680 лв./MWh. Освен това срокът на действие на тази мярка изтече, а борсовите цени на електроенергията продължават да нарастват.
Затова се предлага да бъде взето решение за удължаване на срока на действие на програмата за декември 2021 г., като размерът на компенсацията бъде актуализиран на 217 лв./MWh.
"Тази мярка вече има категорично положително становище от страна на ЕК, относима е до всички потребители на свободен пазар и ги адресира по ясен, равнопоставен начин. Източникът на финансиране биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, получени в резултат на нарасналите цени на електроенергията. Други средства могат да бъдат ползвани от излишъка на ФСЕС, както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители. Смятаме, че компенсациите следва да се изплащат докато има екстремно високи цени, като се запази принципът за определяне на размера им – 75% от разликата между борсовата цена и прогнозната пазарна цена", казват председателят на АИКБ Васил Велев в писмо до новия премиер Кирил Петков.
"Водени от разбирането, че следва да се разработят спешно механизми за устойчиво ценообразуване на произведената и предлагана електроенергия на българския енергиен пазар, насочени към всички участници (битови и небитови), отчитайки справедливо интересите им, предлагаме експертите в КЕВР и МЕ да обсъдят модел на структура и размер на специфични ценови компоненти като „задължения към обществото“, такива, че да позволят: адекватна прогнозна цена – за регулиран и свободен пазар; да не трансферират свръхпечалби към отделни търговски участници; компенсиране на свръхцените за небитовите потребители, т.е. крайна цена, намалена спрямо ирационалните цени на търгуваната активна енергия", допълва Велев.
Като важна допълнителна мярка се предлага и създаване на платформа на борсата, чрез която потребители, отговарящи на определени критерии за енергоинтензивност, които да бъдат разработени допълнително, да могат да наддават за дългосрочни договори.
"Комбинирането на гореописаните три мерки, отчитайки потенциален кумулативен ефект – така че да не се постигне свръхкомпенсиране на едни за сметка на други участници на електроенергийния пазар (напр. може да се обоснове стойността 150 лв./MWh като резултативна цена след приложимите компенсационни механизми), убедени сме, ще доведе до справедливо редуциране на безпрецедентния ценови натиск над крайните потребители – както битови (през регулирания пазар), така и небитови (през приложния режим на функциониране на свободния пазар)", се посочва като аргумент.
