Турската парична единица не дава отдих на пазарните играчи, въпреки наближаващите новогодишни празници. След като падна до рекордно ниските 18.3633 лири за един щ. долар в ранните часове на 20 декември, тя се изкачи до 12.2756 за един долар в късните вечерни часове. Този 23-процентен скок е най-голям от 1983-а, по данни на агенция "Блумбърг". Въпреки обрата, лирата остава с близо 45% по-евтина към долара спрямо началото на годината.
Спектакълът последва обявените от турския президент Реджеп Ердоган мерки срещу доларизацията на националното стопанство и в защита на спестяванията на населението в лири.
Президентът, който не се отказва от, меко казано, екстравагантната си икономическа политика, потвърди в неделя, че никой не трябва да очаква нищо друго освен понижение на лихвените проценти. И въпреки масовите критики и очевидния удар върху икономиката, включително топящите се доходи и спестявания, той продължава да провежда програмата си, която дава предимство на износа и на кредитирането. Поредното лихвено понижение свали основната лихва на Турция до 14% при ноемврийска инфлация от 21% и очакван ръст до над 30% през 2022-а.
В опит да потуши недоволството, турският кабинет обяви в късния следобед на 20 декември извънредни мерки в подкрепа на турската лира, която пада почти свободно към долара, въпреки проведените през този месец пет интервенции от централната банка. По изчисления на банкери, тя е продала над 6 млрд. щ. долара от доста изтънелите си валутни резерви.
Гвоздеят в програмата е обещанието на правителството да компенсира загубите на собствениците на депозити в лири, ако понижението на националната парична единица към твърдите валути надхвърли лихвените проценти, обещани от банките. Това ще мотивира турците да не обменят депозитите си в лири в чуждестранни валути заради опасенията, че резките промени на валутния курс ще изядат лихвените им приходи. Турската валута е загубила 55% от пазарната си оценка към щатския долар от септември, когато започна лихвеният експеримент на Ердоан, предизвикал хаос на турските пазари.
Въпреки обявената програма в защита на лирата, тя остава най-губещата парична единица измежду валутите на развиващите се пазари за трета поредна година, което се дължи до голям степен на загубеното доверие в паричната политика на страната, по оценка на анализатори.
Валутни експерти смятат, че новите мерки ще имат краткосрочен ефект. Те обясняват наблюдавания на 20 декември обрат с ликвидирането на къси позиции в лири, които са доминирали валутната търговия. Асоциацията на турските банки твърди, че близо 1 млрд. щ. долара са били продадени на пазарите след като Анкара е обявила програмата си в защита на националната валута. Правителството обаче не е обяснило как точно ще осъществи на практика плана си срещу флуктуациите на лирата.
В ранната сутрешна търговия на 21 декември турската валута се разменяше срещу 1.12 лири за един щ. долар.
