Със 7.7 млрд. лв. ще е преизпълнението на приходите в бюджета за 2021 г., 20% повече от 2020 г., обяви финансовият министър Асен Василев. От тях 4.8 млрд. е преизпълнението от данъци и осигуровки. От корпоративни данъци постъпленията са с над 400 млн. лв. повече, а от данъка върху доходите преизпълнението е 80 млн. лева.
"Подготвя се голяма проверка на строителния сектор, където се очаква да се изкарат повече приходи на светло", съобщи министърът на последното заседание на бюджетната комисия на парламента. Но, ако иска и тези му усилия да се увенчаят с успех, би било добре тази проверка да обхване целия цикъл на производството и доставките като се тръгне от складовете за строителни материали и се стигне до акт 16 на обектите.
Ето го и примерът. Искате да си си купите примерно 3 кубика пелети на пелетен котел. Звъните в склада за строителни материали. Уточнявате цените на: пелетите, транспорта и разтоварването. Всичко ви се казва накрая на куп, за да знаете крайната цена.
Питате как да платите – да минете през склада (хем да видите стоката), по електронен път или при доставката. Започват едни сложни обяснения как пелетите са по една сметка, транспорта – по друга, пък ПОС терминалът не работел. Абе, най-добре и най-лесно е да платите като дойде камионът у вас.работел. Абе, най-добре и най-лесно е да платите като дойде камионът у вас.
Чудесно, възкликвате вие.
Каква е изненадата ви обаче, когато шофьорът ви подаде написана на ръка „Сметка” без подпис и без печат. ДДС е забранена дума, фискален бон – също.
Ако се заядете, че ви трябва редовна фактура – примерно на фирмената сметка, шофьорът ви отговаря: „Е-е-е, на мен това са ми дали. Оправяйте се със склада”.
Ако решите да се „оправяте” със склада и отидете на място обаче, се оказва, че за фактура и касов бон цената е друга – с ДДС, т.е. с 20% отгоре.
В един от складовете даже има две цени – при плащане в брой – по-ниска и при плащане с карта – по-висока.
По подобен начин се търгуват дърва за огрев, въглища, всички инертни материали, тухли.
Лесно и удобно – от врата до врата, пък и с 20% по-евтино.
При кризата с пелетите тази схема беше използвана и от фабриките-производителки.
Освен складовете за строителни материали, всеки непредубеден може да изброи няколко нелегални сектора – домашни фризьорски салони, маникюристки и педикюристки, гаражни автосервизи скрити зад магазинчето за авточасти. Масово в тези сектори дребният бизнес не е имал среща с фискалния бон.
Една от водещите собственички на фризьорски салони в София твърди, че в столицата има около 1000 обекта, които работят на светло и поне още 5000, които работят вкъщи. Тя е сметнала, че с по 50 постоянни клиента, нелегалните й колежки си докарват месечен приход на опитен IT специалист. Става дума за суми между 3000 и 5000 лева.
Ярки представители на сенчестия бизнес са и дребните автомонтьори. Още през 2018 г. "БАНКЕРЪ" писа, че по мнения на експерти в гаражните сервизи се въртят около 1 млрд. лв., голямата част от които са необлагаеми.
Над 3000 са въпросните работилници само в София. Какви са монтьорите, работещи там? Едва ли сте наясно с тяхната квалификация. Защото много често повечето нямат необходимата техническа подготовка и не спазват правила за безопасност. Говори се, че сериозно са зачестили инцидентите с пожари в някои от нелегалните сервизи. Към това се прибавя фактът, че тези места са сериозна заплаха и за околната среда – те нямат договори за изхвърляне на отпадъчните материали като масла, акумулатори, стари гуми…
Най-често естественото прикритие на нелегалните автосервизи са магазините за авточасти. Едва ли има такъв обект, в който, като ви намерят частта, да не ви предложат поне 10% отстъпка, ако се съгласите да ви я монтират в техен сервиз. Какъв е, къде е, не е от значение.
Авторемонтните работилници "на сянка" крият над 1 млрд. лв. оборот годишно, твърди пред "БАНКЕРЪ" инж. Емил Германов, който оглавява Съюза на автосервизите в София. Върху тези пари не се начисляват и не се внасят данъци и осигуровки в държавната хазна.
Доколко може да се приеме за реална тази внушителна сума? Специалистите обясняват, че стойността на ремонтите (в които влиза и смяната на масло, филтри, ремъци, ролки, накладки, съединители, гуми, свещи и пр., наред с по-сериозните повреди, включително и от пътни инциденти на незастрахованите автомобили) излиза средно по 330 лв. на година, а броят на колите у нас е приблизително 3.5 милиона. Всеизвестен е фактът, че при по-новите коли частите и консумативите са по-скъпи, но пък старите се нуждаят от повече ремонти. А в по-голямата си част автомобилният парк у нас е втора ръка.
"Само един таен сервиз, който работи незаконно, ако се регистрира като ЕТ (едноличен търговец) в София, би трябвало да внесе патентен данък от 1800 лв. годишно. А става дума за хиляди нелегални сервизи", изтъква Германов.
Предполага се, че над 10 000 сервиза в страната работят на черно и над тях не се упражнява никакъв контрол.
Проблемът идвал още от далечната 2000 година. След нея дейността на монтьорите била прехвърлена към Закона за занаятите и оставена на самотек – без ясна регламентация. Резултатът днес е повече от странен – всеки търговец може да отвори сервиз, стига да се сдобие с нужната регистрация. Това е единственото условие, защото законът не го задължава да покрива изискванията за техника и квалификация на работниците. Съответно, редица авторемонтни работилници не дават гаранция за ремонта и използваните части, много от тях не издават и касови бележки.
Асен Василев обаче вече е надушил редица тайни ниши.
"В 25-те най-големи складове за горива бе въведено наблюдение от денонощни екипи, в резултат на което физическите обеми на търгуваните горива в тези складове се увеличиха с 40% месечно. Този ръст се отразява и на постъпленията от ДДС от внос", обясни Василев. Той отчете, че очакваното преизпълнение на приходите от ДДС спрямо актуализацията на бюджета през септември е за 622 млн. лв., като половината от тях са от начислен ДДС при внос. С други 46 млн. лв. е преизпълнена събираемостта на акцизите.
В момента тече мащабна проверка и на големите вносители на автомобили, откъдето също се очакват резултати, посочи Василев. Той припомни, че по-рано през годината Агенция Митници е успяла да разбие канал за внос на луксозни леки коли, декларирани при силно занижени митнически стойности с цел избягване заплащането на мито и ДДС. Измамниците, не без помощта и на митнически служители, описват колите като катастрофирали, с дефекти или ударени от градушка и ги обявяват на стойност от порядъка на 2000 лв., върху които плащат ДДС.
За подобрената събираемост на ДДС заслуга имали и проверките по зеленчуковите борси и тържища, където обемите на продажби са нараснали с 30%. "Бананите на тези борси вече се продават за 1.20 лв., а не за 12 стотинки килограма", каза Василев.
И където бръкнеш в тази държава стигаш до извода, че укриваните доходи се съзтезават с изсветлените, което пък е потенциал за балансиране на постъпленията в бюджета.
