Пандемичните години са залети от прогнози, които не работят. И това за мнозина е извинение да си дадат почивка когато отправят поглед към 2022-а.
Мнозинството анализатори, включително на "Блумбърг икъномикс", приемат за базов сценарий мощно възстановяване на глобалното стопанство с охлаждане на цените и завой от извънредните параметри на паричните политики. Което изобщо не означава, че всичко ще върви по мед и масло и много неща със сигурност ще се объркат.
"Омикрон", упоритата инфлация, затягането на паричната политика на Федералния резерв, колапсът на китайския имотен предприемач "Евърград", Тайван, твърд BREXIT, нова криза на еврозоната и растящите цени на храните в размирния Близък изток – всичко това са компоненти от веригата очаквани рискове.
Някои неща, естествено, могат и да се развият по-благоприятно: правителствата могат да решат да оставят в сила фискалната подкрепа; последният петгодишен план на Китай може да отпуши по-силни инвестиции; пандемичните спестявания могат да финансират глобален взрив на потреблението.
"Омикрон" и нови затваряния на икономиките
Засега е рано да се даде категорична оценка на новия вариант на COVID-19. Защото, макар и по-заразен от предшествениците си, той може да се окаже не чак толкова смъртоносен. Което ще помогне на света да се върне към близка до предпандемичната предпандемична среда. А това означава да се харчат повече пари за услуги.
Напрмиер, карантинирането на различни стопански сектори и заплахата от коронавируса държаха хората далеч от гимнастическите зали и ресторантите и ги насърчаваха да ги заменят с повече предмети за дома. Ребалансирането на разходите може да повиши глобалния растеж до 5.1% при базова прогноза на "Блумбърг" от 4.7 процента.
Разбира се, светът може и да не се окаже чак такъв късметлия. По-упорит и смъртоносен вариант на коронавируса би се превърнал в сериозна икономическа спирачка. И дори тримесечно въвеждане на най-строгите ограничения от 2021-а ще забавят до 4.2% растежа през 2022-а. При подобен сценарий търсенето ще е по-слабо и глобалните продоволствени проблеми по-скоро ще се задържат, защото хората отново ще бъдат принудени да напуснат работните си места и ще има нови транспортни задръствания. Например, още през този месец в китайския град Нинбо, където е едно от най-натоварените пристанища в света, бяха наложени свежи карантини.
Заплахата от инфлация
В началото на 2021-а прогнозите за САЩ бяха да приключат годината с 2% инфлация. Вместо това тя доближава 7 процента. За 2022-а ситуацията е аналогична и консенсусът на експертите е за инфлационни равнища в близост до целевите 2% годишно. Който отново може да бъде опроверган.
Един от потенциалните виновници е "Омикрон". Заплатите, които вече растат бързо в САЩ, могат да станат още по-високи. Напрежението между Русия и Украйна може да продължи да тласка нагоре газовите котировки. А свързаните с промените на климата природни катаклизми могат да станат по-разрушителни и храните – по-скъпи.
Не всички рискове са еднопосочни. Например, нова вълна на вируса би могла да свали надолу цените на суровия петрол. Дори да е случи това обаче, комбинираният натиск ще е стагфлационен шок, който ще постави сложни въпроси без лесни отговори на централните банки.
Инвеститорите се опасяват, че централните банки ще натиснат спирачките прекалено рязко.
Главният икономист на "Дойче банк" – Давид Фолкерц-Ландау – коментира, че ако инфлацията не се успокои, централните банкери ще преминат към "по-агресивно затягане на паричната политика, което ще предизвика остра негативна реакция на финансовите пазари и най-вероятно – до значителна рецесия".
Експерти на "Ю Би Ес" посочват, че грешка на политиката на централна банка е един от "ключовите рискове за инвеститорите и за глобалното стопанство през 2022-а".
"Бенк ъф Америка" допълва, че пазарите "преминават от период, през който централните банки са полагали усилия да бъдат предсказуеми и да потискат пазарните колебанията към друг, в който ще са все по-сериозен източник на изненади".
Влиянието на лихвените повишения на Федералния резерв
Събитията от последните години, най-вече разпродажбите на акции, предизвикани от възходящия лихвен цикъл в Америка от 2013-а до 2018-а, показват как затягането на паричната политика докарват проблеми на пазарите. Днес допълнителни рискове са прекалено раздутите цени на борсовите индекси. S&P 500 доближава територията на балон пред спукване. А повишаващите се цени на имотите в САЩ предполагат, че американският жилищен пазар носи много по-гоеми рискове отколкото при предкризисното време на 2007-а, когато щатският пазар на нискокачествени ипотеки тласна света във финансова криза.
Моделите на "Бумбърг икъномикс" показват, че ако Федералният резерв направи три повишения на лихвите през 2022-а, той ще продължи докато те достигнат 2.5 процента. Подобна стратегия ще качи доходността на щатския държавен дълг и ще разшири кредитните диференциали. Резултат пък ще е рецесия в началото на 2023-а.
Развиващите се пазари също ще пострадат от възходящ лихвен цикъл на американските централни банкери. Защото той по правило подкрепя зелените пари и предизвиква капиталов отлив, а понякога и валутни кризи в развиващия се свят. Най-слабо зависими от това изтегляне на финансиране ще са Саудитска Арабия, Русия и Тайван, които имат по-малки дългове и силни положителни баланси на текущите си сметки.
Политически сътресения в Европа
Солидарността на европейските лидери, които подкрепиха европейския проект, и активните действия на Европейската централна банка да държат ниски кредитните разходи, помогнаха на Стария континент да премине през кризата от коронавируса. През 2022-а обаче и двата елемента могат да изчезнат.
Битката на президентските избори в Италия през януари може да разруши крехката управляваща коалиция в Рим, особено ако премиерът Марио Драги се кандидатира за президент. През април пък идва ред на Франция и на нейния лидер Еманюел Макрон да се яви на поредния вот за президент и да успее да се пребори със сериозните предизвикателства от дясно. Ако евроскептиците наберат сила в ключовите стопанства на блока на еврото, това може да наруши спокойствието на европейските пазари на облигации и да лиши ЕЦБ от необходимата политическа подкрепа за противодействие.
Да си представим, че диференциалите между правителствените дългови книжа набъбнат с 300 базови пункта, както се случи при последната глобална финансова криза. Моделът на "Блумбърг икъномикс" показва, че това може да отнеме над 4% от БВП до края на 2022-а, да потопи еврозоната в рецесия и да съживи опасенията за нейната жизнеспособност.
Бъдещето на фискалната политика
Правителствата харчат ударно, за да подкепят работниците и бизнеса в пандемичното време. Мнозина обаче вече искат да затегнат коланите. Редуцирането на публичните разходи през 2022-а ще е в размер на 2.5% от глобалния БВП – почти пет пъти по-висок от суровите мерки, забавили възстановяването след кризата от 2008-а, по оценка на експерти на "Ю Би Ес".
Разбира се, възможни са и изключения. Новото правителство на Япония вече обяви нови рекордни стимули, а властите в Китай вече маркираха обрат в подкрепа на икономиката след дълги ограничения.
Цените на храните и социалното напрежение
Гладът е исторически двигател на социалните вълнения. Комбинацията от пораженията на COVID и лошото време тласнаха цените на хранителните стоки до рекордно високи стойности и те могат да се задържат така и през 2022-а.
Последният ценови шок на храните през 2011-а предизвика вълна от протести, особено в Близкия изток. В момента много държави в региона са сериозно засегнати. Судан, Йемен и Ливан, които вече са под сериозен стрес, вече изглеждат поне толкова уязвими колкото и през 2011-а и могат да ги последват и други. Единствено Египет изглежда по-устойчив.
Геополитическо и локално напрежение тлее и на други места.
скалацията на конфикта между Континентален Китай и Тайван могат да въвлекат и други световни сили, на първо място – САЩ. най-крайният вариант е война, но не по-малко лоши са и другите сценарии, включително на санкциите, които биха замразили отношенията между двете най-големи глобални икономики.
В Бразилия предстоят избори през октомври в условията на пандемия и депресирано национално стопанство.
В Турция опозицията е надигнала глава и иска редовният вот през 2023-а да бъде трансформиран в незабавен извънреден заради резкия срив на турската лира, предизвикан от екстравагантната политика на президента Реджеп Ердоган да бори инфлацията с ниски лихвени проценти.
