Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и т.н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне).
Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от тази на Бъдни вечер.
Широко разпространени в народната традиция са брачните гадания в началото на новата година, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите момичета (в Софийско и ергените) вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.
Сурвакане
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Сурвачката или сурвакницата е украсена дрянова клонка, с която по стар български обичай хората взаимно се "урвакат" на Нова година с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.
Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Вярва се, че с пожеланията се прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни". В знак на благодарност домакините даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
На Васильовден празнуват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
