Министър-председател Кирил Петков потвърди намеренията на страната ни да приеме еврото до две години.
Индикативната дата остава 1 януари 2024-та. Тя бе фиксирана от кабинета "Борисов 3" и не бе изменена от двете служебни правителства на Стефан Янев.
Ангажиментът залегна и в коалиционното споразумение между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", където е записано: "МФ и БНБ да изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в Еврозоната…", "присъединяване в еврозоната с необратимо фиксиран курс 1.95583 лв. за едно евро без допускане на отклонения от него по никакъв начин", както и "влизане в еврозоната възможно най-скоро".
В интервю за международната агенция "Блумбърг" Петков отново поясни, че преходът от българския лев към еврото трябва да се третира внимателно и изисква пълномащабна информационна кампания. Той заяви също, че като човек от бизнес средите напълно разбира ползите от еврозоната. "Знам, че няма преводни такси, което е важно, ако бизнесът ви е експортен. Знам, че рисковата премия за страната ще се понижи. Така че – да, ние сме решени да спазим тази дата", подчерта министър председателят.
"При слаба комуникация и опит за принудително налагане винаги се появява риск от политически брожения, които не биха намерили почва при добра информираност. Така че, да, ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024 г. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем отрано. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче. Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?", коментира още Кирил Петков.
Премиерът не споделя опасенията, че влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на инфлацията. Негови изследвания от годините му в Харвард показвали, че може да има леко покачване от около 0.3%, което вероятно ще дойде основно от закръглянето на цените. Той не поставя под съмнение и, че България ще замени лева с еврото при фиксирания от валутния борд курс от 1.955 лв. за 1 евро.
Колкото до спазването на номиналните изисквания за членство в еврозоната, Петков казва, че през 2022-ра бюджетът ще приключи с около 4% дефицит, но в годината предхождаща влизането в еврозоната, т.е. 2023-та, дефицитът ще съответства на Маастрихстките критерии и ще е до 3 на сто.













