Г-н Делчев, до края на месеца Бюджет' 2022 вероятно вече ще бъде на представен на общественото внимание. Очаквате ли при подготовката му политически търкания в управляващото мнозинство, предвид сериозните идейни различия между отделните съставки?
– Бюджет' 2022 може да бъде определен като първия вододел за правителството. Ако то не успее да го премине, ще се разпадне и ще оттече в реката на предсрочно приключилите правителства.
Едва ли може да се очаква такъв тежък фал още в първата минута на мача.
– В тази четворна коалиция може да се очаква всичко. Чуват се две тотално разнопосочни визии за бюджета. Едната, защитавана от социалистите, е да се вкарат възможно най-много харчове. Докато визията на мандатоносителя е за реформи през бюджета. Но това е трудният начин на правене на бюджет, защото реформите изискват усилия, време и съкращения. Много е важно кой възглед ще надделее.
(Вижте целия видео разговор с Димитър Делчев ТУК)
Съществува и Вариант № 3, за който управляващите вече намекнаха – първоначално да бъде приет технически бюджет, а през юли да бъде направена реформаторска актуализация. Така че не е изключено по-острите спорове да се отложат с шест месеца.
– Още от декември заявките на Корнелия Нинова бяха за спешен бюджет, който да включва преизчисляване на пенсиите, помощи за млади семейства, което само по себе си е много хубаво. Но показва различен начин на мислене в този коалиционен партньор – коалиционният кабинет да включи в бюджета предизборните обещания на БСП. Смятам, че коалиционните партньори ще предизвикат напрежение при обсъждането на бюджета. А ГЕРБ и ДПС ще саботират в пленарна зала.
Не е ли най-нормално философията на Бюджет' 2022 да стъпи върху коалиционното споразумение?
– В коалиционното споразумение на много места се говори за оптимизиране на разходи. Друг е въпросът в каква степен споразумението ще се изпълни. Бюджетът е лакмус за спазването на коалиционното споразумение.
Смятате ли, че Корнелия Нинова е в ситуация да удря по масата в правителството, след като зад гърба й в БСП се разгаря сериозен пожар?
– Дори да не иска да бие по масата, Корнелия Нинова има нужда да бие по масата. Тя трябва да закрепи ситуацията в собствената си партия. Трябва да покаже на съпартийците си сила и постижения. Иначе в техните очи ще си остане службогонец с министерски пост.
В коалицията БСП няма ли да остане в малцинство, ако натисне за форсирани бюджетни харчове?
– Не е сигурно. Напротив. Очаквам от министрите на енергетиката и на регионалното развитие, респективно от ИТН, искания за по-големи харчове. Вече се говори за милиарди за важни инфраструктурни проекти.
Смятате ли, че тези проекти трябва непременно да се обезпечават от бюджета, след като десните икономисти настояват за концесии, с всичките им предимства?
– Концесиите са ценен инструмент за публично-частно партньорство. Държавата да не харчи средства, а да отстъпи определена дейност на предприемачите. Но концесиите на пътища бяха компрометирани в очите на обществото при определени ситуации.
Как се пренасят в торби бюджетни пари за магистрали пък наблюдаваме от години.
– В ситуацията ни на беззаконие и липса на възмездие, не е сигурно, че концесията ще проработи така, както е предписано по теория. Много важно е как ще се осъществява държавният контрол. „Продължаваме промяната“ заявиха центристка политика и несъмнено ще прибягнат и до подобни десни инструменти. Вероятно ще прибягнат и до леви мерки. Единственото място, където няма място за баланс е борбата с корупцията. Нулевата толерантност към корупцията ще бъде най-големият тест за управлението.
Какъв според вас е пътят към нулевата толерантност?
– Да се започнат процеси към всички управляващи, замесени в корупция. Ако правителството на Кирил Петков не потърси сметка на Бойко Борисов и екипа му, най-вероятно то ще стане жертва. Изборът е или Петков, или Борисов. Сделки с бивши управляващи и хора, откраднали милиарди не може да има. Дори една такава сделка ще доведе до унищожаване на цялата идея за промяна и почтеност.
Но, за да се докажат тези престъпления, те трябва да се вкарат в съда, а преди това да минат през прокуратурата. И омагьосаният кръг се затваря.
– Ето това е проблемът. Изходът от този затворен кръг минава през КПКОНПИ. Тази комисия беше създадена за удовлетворение на ЕС, но по същество е беззъба имитация на орган. Сега управляващите имат златния шанс да я реформират така, че тя да получи разследващи правомощия, по-добра защита на хората, които подават сигнали за корупция. И най-сетне, когато има доказана корупция, тази комисия да може безапелационно да инициира обвинение пред прокуратурата.
Вашата политическа сила беше предложила преди години вариант на антикорупционен закон. Имате ли информация какво съдържа сегашната версия на този закон, подготвяна от управляващата коалиция?
– През 2015 г. предложихме антикорупционен закон, който тогава беше бламиран от "Партиотичния фронт". И беше подготвен нов, беззъб вариант, който действа и до днес. Сега коалиционното управление обсъжда промени – да има реално работеща комисия за борба с корупцията и друга – за отнемане на незаконно придобито имущество. По този начин сегашната КПКОНПИ на практика ще бъде премахната, заедно с ръководството си. Добрите практики в чужбина, и по-конкретно – в Румъния, показват, че подобни комисии са квазиполицейски структури, които обискират, претърсват, подслушват, свалят банкови тайни. Това е важен арсенал за разкриване на корупционно поведение. В нашия проект бяхме предложили инструмента „провокация към подкуп“ – служители под прикритие да провокират лица на високи публични длъжности и после това да се ползва като доказателствен материал. В момента нашият наказателен кодекс не приема тези действия. И, ако някой ги осъществи, също ще бъде наказан. В САЩ, например, провокацията към подкуп е нормативно уредена. У нас не е законово уреден и въпросът с анонимните сигнали – повечето хора не сигнализират за корупционно поведение от страх. А ОЛАФ работи с анонимни сведения. Важен проблем е и механизмът за назначение на двете комисии. В момента той се решава от мнозинството в НС. Тоест – който е на власт, той назначава ръководството на комисията. И после очаквайте тази комисия да го разследва. Трябва да се намери балансът власт върху власт, за да сме сигурни, че комисията е безпристрастна и не изпълнява политически поръчки.
В сегашния си вид КПКОНПИ се смяташе за по-влиятелна дори от главния прокурор. Такова ли беше съотношението според вас?
– Връзката между двете институции беше, че шефът на КПКОНПИ назначи сегашния главен прокурор. Иначе като шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров не показа огромен брой разкрити казуси на корупция във високите етажи на властта. Задейства се едва напоследък, като видя, че ново мнозинство ще управлява, и го направи срещу кметове на ГЕРБ в Бургас, Стара Загора, Враца. Тази активност буди съмнения дали това не е знак за сключване на сделка. Очевидно такава не е сключена, защото достъпът му до класифицирана информация бе отнет и той повече не може да изпълнява задълженията си. Цацаров си подаде оставката, с което иззе инициативата на управляващото мнозинство.
Какво печели Цацаров с този изпреварващ ход?
– Печели бяло място в CV-то си – не е уволнен и много скоро неговият план ще мине през критика върху антикорупционният закон на управляващите. И Цацаров ще се опита да обясни своята оставка с това, че КПКОНПИ е реформирана по грешен начин. Всъщност, освобождаването на Цацаров от КПКОНПИ трябваше да се случи като търсене на отговорност от него.
Всички са наясно, че г-н Цацаров е един от най-информираните хора в държавата. Какви възможности за по-спокойно бъдеще открива този факт пред него? Изключено ли е той да извади любопитни факти за управлението на Борисов?
– Не знам каква ценност би донесло това на новото мнозинство. И дали това ще им помогне в търсенето на истината за управлението на Борисов. Смятам, че една такава сделка, макар и сладка, ще прехвърли линията на почтеността.
От позиция на опита ви, намирате ли, че политическата нестабилност е по добра от едноличното управление?
– Отчасти да. Липсата на дълъг хоризонт създава напрежение при всяко мнозинство и усилва вниманието върху грешките. Но пък отнема усещането за дългосрочна перспектива.
