Европейският съюз ще загуби много повече от конфликт с Русия отколкото Съединените щати. Това обяснява защо западните съюзници срещат трудности да договорят общ мощен фронт по отношение на кризата около Украйна.
Русия е петият по големина търговски партньор на ЕС, както и водещ енергиен доставчик, а за САЩ едва попада сред първите 30. Подобна пропаст е налице и при инвестициите: Москва печели от присъствието на водещи европейски компании в страната като "Икеа", "Роял Дъч Шел" и "Фолксваген".
В условията на препускаща инфлация и обременени от ръста на енергийните цени потребители, официални представители на ЕС подхождат предпазливо към евентуални санкции. Те искат Русия да усети по-осезателно ефекта от мерките отколкото Европа при инвазия в Украйна. И се тревожат, че военни действия биха прекъснали доставките на природен газ точно в средата на зимата, когато нуждата от горивото е най-драматична.
Повод за неохотните реакции на Брюксел е и усещането, че наложените в миналото наказания на Русия, по-специално след нахлуването в Крим през 2014-а, стопанствата на ЕС, а не на САЩ, платиха цената. И днес, докато американският президент Джо Байдън предупреждава за надвиснала военна акция на руснаците, европейските лидери печелят време.
"Санкциите имат най-голям ефект, ако са ефикасни", заяви миналата седмица германският външен министър Аналена Бербок.
Русия пък е "добре подготвена" да преодолее всякакви наказателни мерки след като предприе стъпки да се изолира от санкциите, които биха могли да наложат Щатите, твърдят анализатори на фондовия мениджър в Лондон – "Абърдийн асет мениджмънт". И няма да тласне Москва до ръба на фалит.
Експерти посочват, че енергията е най-големият повод за неразбирателство. Американците са нетен енергиен износител, но ЕС разчита на внос и Русия е най-едрият доставчик както на петрол, така и на природен газ. Икономисти на "Джей Пи Моргън Чейз" предупреждават за ценови скок на черното злато до 150 долара за барел, който нагнети ще порази растежа и ще нагнети инфлация.
В момента най-чувствителната тема са газовите котировки, като Москва ограничава доставките през изминалите няколко месеца до поетите ангажименти. Цените са скочили тройно, повишавайки разходите за електричество на Стария континент. Което е и основната причина за по-големия енергиен шок за Европа отколкото за САЩ. Ескалация на Русия по отношение на Украйна може да влоши нещата.
Руският газов износител "Газпром" и партньорите му, между които е и "Шел", са похарчили 9.5 млрд. евро, за да довършат газопровода "Северен поток 2" и искат да го пуснат в експлоатация. Военна операция в Украйна ще постави съдбата му на карта, както и всякакви бъдещи сделки за увеличаване на руските газови птоци за региона. Което ще задълбочи енергийния недостиг на ЕС. И ще тласне газовите котировки над върховите стойности от 2021-а.
Какви ще са евентуалните санкции?
Главният икономист на "Ай Ен Джи банк" (Евразия) – Дмитри Долгин – изброява няколко възможни мерки:
– забрана за достъп до технологии извън военния сектор или блокиране на достъпа до чуждестранно финансиране на компаниите;
– забрана на западните фондове да купуват емитиран от държавата дълг, което би струвало на Русия 10 млрд. долара годишно;
– забрана с обратна сила на чуждестранно участние в сделки с локални дългови инструменти, което ще струва 60 млрд. долара;
– спиране на достъпа на Москва до разплащателната система SWIFT, което ще затрудни изключително страната да събере плащания за износ в размер на 535 млрд. долара годишно.
Европейският бизнес ще пострада най-много от санкциите, защото е инвестирал в Русия доста повече отколкото американския и разликата се увеличи през миналите години.
Москва е и най-големият износител на алуминий, никел, стомана и торове.
"Икеа", "Фолксваген" и пивоварят "Карлсберг" развиват дейност на руска земя. Италианската "Уникредит" оглежда подходящ руски обект за поглъщане, което ще я направи най-голямата чуждестранна банка в страната, изпреварвайки френската "Сосиете женерал" и австрийската "Райфайзен".
Европа се опари сериозно и от предишните санкции срещу Москва, най-вече след въведените през 2014-а, заради Крим. Три години по-късно изследване на Института за световна икономика в Кил констатира, че Русия е понесла най-големи търговски загуби, но германските не са били кой знае колко по-малки. Други стопанства на ЕС също са пострадали, докато американците на практика са излезли сухи от водата. Подобен е бил ефектът и от наказанията срещу Иран.
Докато политиците от двете страни на Атлантика се хвалят какви икономически щети са способни да нанесат на Русия, те не казват и дума за "неудобната истина", че последствия ще има и за тях, посочва Том Кийтинг – шеф на Центъра за финасови измами и изучаване на сигурността в Кралския институт за отбрана и сигурност в Лондон.
Какво би означавала война в Украйна за европейската енергийна криза? Отговорът зависи от реакцията на Байдън.
Русия продължи да изнася природен газ за Европа по време на Студената война и в наше време – след инвазията в Крим. Москва със сигурност няма да иска да разруши репутацията си на надежден доставчик на синьо гориво и този път.
Байдън обаче обещава сурови икономически рестрикции и един от големите рискове е газовият износ също да попадне под тях или като забрани на Русия да търгува в чуждестранна валута или чрез ограничения за банките.
"Юнипер" – един от водещите купувачи на руски газ в Европа – разглежда няколко възможни сценария.
В случай на финансови санкции, включително изключване на Москва от межуднародната система за разплащания SWIFT, най-екстремният сценарий е "Газпром" да отговори с орязване на газовите доставки за Европа. Това ще разлюлее енергийната система на Стария континент и ще качи цените до нови висоти. Мнозина анализатори не смятат, че Русия ще стигне толкова далече по две причини. Първата е репутацията на стабилен доставчик, а втората – че газът е основен икономически фактор за руското стопанство.
Жертва на евентуален военен конфликт в Украйна може да стане "Северен поток 2". Белият дом отдавна иска да го премахне от картата на газовите доставки, а администрацията на германския канцлер Олаф Шолц изпраща сигнали, че ескалация на кризата може да сложи край на тръбата. Пазарът разчита да получи 55 млрд. куб. м синьо гориво по газопровода и отмяната на проекта оставя по-малко транзитни опции.
В най-голяма несигурност са огромните количества газ, които Русия прехвърля през Украйна.
В случай на конфликт Москва може да спре транзита и да получи предимството да диктува условията си на Киев и на Брюксел – опция, което мнозина експерти отхвърлят. Във всички случаи на карта са поставени 40 млрд. куб м газ годишно, които по договор Русия трябва да изпраща до 2024-а. Това е около една трета от руския газов износ за Европа и почти половината от годишното германско потребление на горивото.
Мнозинството анализатори не смятат, че Москва ще спре транзита през Украйна. Но допускат това да се случи при поражения върху тръбите или по други причини. Което руската страна може да използва като възможност да наложи "Северен поток 2".
Във всички случаи рисковете са огромни с изключителни последствия за цените. Ако украинският газов транзит бъде засегнат, заместването на изгубените количества няма да е лесно. "Газпром" би могъл да пренасочи половината си доставки през тръбопровода през Беларус и Полша, който работи под капацитета си. Другата половина може да дойде от покупки на свободния пазар, което ще е скъпо.
Доколкото инциденти винаги може да възникнат, ключовата газова инфраструктура може да бъде повредена случайно или нарочно. И европейските газови доставки и цените ще останат под натиск с години.
