Г-жо Йорданова, Народният съд целокупно осъжда на смърт 2816 българи, срещу 12 смъртни присъди на основния процес в Нюрнберг – да си помисли човек, че у нас са измислени и фашизмът, и нацизмът. Какъв дълг има все още българското общество към жертвите на комунистическия режим, към техните семейства, към историята и към правото?
– Това е една от най-тежките трагедии в историята на нашия народ. След края на Втората световна война в България има изключително висок брой на хора, осъдени по политически причини. Този проблем има и съвременни измерения. Дългът ни на първо място е да не забравяме. България все още е длъжник на поколението на жертвите и пострадалите – въпреки приемането на закона за осъждане на комунистическия режим, въпреки механизмите за обезщетение на засегнатите. В предходни Народни събрания имаше инициатива за отпадане на давността за тези престъпления, но тя беше обявена за противоконституционна от тогавашния главен прокурор Цацаров. И НС не изпълни конституционното си правомощие – обявен за противоконституционен текст от закона да бъде разгледан и да последва подобаващ законодателен акт. Що се отнася до обезщетенията на пострадалите, там също има изостанала във времето работа – заради унищожени документи.
Симеон Сакскобургготски намери индивидуален начин да реши своите проблеми.
– По въпроса има висящо дело в Съда по правата на човека, така че това е тема с развитие.
В общественото съзнание антифашистките и антикомунистическите акции не са представени симетрично. Фашизмът винаги е показван като по-голямото зло, а историческата истина е, че двата тоталитарни режима са напълно съразмерни. Докъде се разпростряха у нас процесите по декомунизация?
– Декомунизацията в България е незавършен процес. Последиците са налице – влиянието на „дълбоката държава“, сянката на бившата Държавна сигурност. Но искам да поставя този въпрос в по-широк контекст. Когато говорим за антифашизъм или антикомунизъм, ние говорим за защита на правата на човека, за свободите и върховенство на правото. В случая с Народния съд – това е извънредно правосъдие.
То не е първото в България, държавен съд се провежда и по време на режима на Стамболийски.
– Как са избирани съдиите за Народния съд – верни на БКП и на Отечествения фронт, а председателите на съдилищата са назначавани от изпълнителната власт.
И телеграмата на др. Димитров от Москва: „Никаква милост!“
– Точно така. Резултатът е изключително високият брой на осъдителни и смъртни присъди за политически убеждения.
Тогавашните комунисти твърдяха, че Народния съд е въведен, за да въдвори законност и да спре избиването на хора без съд и присъда между септември и декември 1944 година.
– Нека историците дадат окончателна оценка на процесите. Моята задача като министър на правосъдието е да не допускам повтарянето на подобни извънредни съдилища. Тази година честваме 30 г. от присъединяването на България към Хартата за правата на човека и ще разгърнем редица мероприятия в тази връзка.
Темата за начина, по който присъства комунистическия режим в учебниците по история продължава да е актуална.
– Темата за събитията в България между 1944 и 1989 г. влезе в учебниците едва през 2020 година. Казано по друг начин, ние последни от бившия съветски блок пристъпихме към обективен прочит на историята си.
Правно уредени ли са процесите на диво разчистване на лични и партийни сметки, убийства и разграбване без съд и присъда между септември и декември 1944 г., за които споменахме?
– Трябва да се установят фактите на репресиите. А за повечето от тези зверства липсват документи и свидетелства.
В момента най-чувствителната везна за доверие към новото управление е темата за върховенството на закона в България. За инфлацията оправданието е, че е вносна. "Вносният" правосъден подарък в лицето на акта „Магнитски“ обаче не предизвика особено движение в правораздавателната система. Защо „Магнитски“ играе символична роля в България?
– Проблемът с върховенството на правото у нас е еманация на всички други проблеми. Санкциите по Закона „Магнитски“ бяха мощна плесница през лицето на българската държава.
Наричаха го и „гражданска смърт“, макар че нищо подобно не се случи с описаните в списъка лица.
– Като председател на Комисията „Магнитски“ в предишното Народно събрание изпитвах недоумение как срещу Пеевски може да има 15 предварителни производства и само 2 да са достигнали до досъдебно производство, но и те да са прекратени? Срещу него и Илко Желязков започнаха някакви неясни проверки, но само срещу Васил Божков се водят активни действия за търсене на наказателна отговорност. Изискването за ефективна прокуратура стои пред България от много години. Това е един от родилните дефекти на конституцията.
Оттам ли в обществото идва усещането за безнадеждност по темата?
– Общественото нетърпение е стигнало дотам, че политическите сили вече не искат да плащат високата цена на отдавна нерешените проблеми. През юни Комитетът на министрите към Съвета на Европа, формат „Човешки права“, отново ще постави този въпрос пред България.
Сред гражданите се затвърждава впечатлението, че ЕС подхожда формално и доста мудно по нашите проблеми в правосъдието. „Правен труп“ ли е актът „Магнитски“ в рамките на ЕС, както твърди ДПС?
– На изслушването в Групата за мониторинг на върховенството на правото в ЕС миналия четвъртък стана ясно, че сред членовете има неудовлетворение от липсата на яснота и на резултати по прилагането на санкциите по „Магнитски“ в България. Явно е твърде пресилено да се твърди, че „Магнитски“ е „правен труп“ в рамките на ЕС. Иначе не мога да не се съглася, че в някои случаи ЕК е бюрократична и технократска и невинаги поставя пръст върху вярната точка на проблема.
Тези дни се появи информация, че съдът в Ню Йорк е прекратил наказателното дело по закона „РИКО“ срещу неколцина българи, сред които и г-н Пеевски. Какво се знае в Министерството на правосъдието по тази тема?
– Министерството на правосъдието не е страна по този процес. Нямаме факти и информация.
А защо не направите запитване до американските правни власти, след като става дума за български граждани?
– Като министър на правосъдието нямам основание за това.
Разпространената от управляващите идея е КПКОНПИ да стане… две институции. Какво ще означава този "раздвоен дизайн" на комисията?
– Обсъжда се КПКОНПИ да бъде разделена на две – на антикорупционна комисия и на комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Това са различни групи проблеми: едната засяга хора по етажите на властта, а другата "опира" до всички граждани с незаконно придобито имущество. Предвиждат се разследващи функции, както митническите инспектори могат да разследват престъпления по контрабанда. Чуват се и резонни притеснения, че комисията отново може да се превърне в бухалка. Затова предвиждаме гаранции за съдебен контрол и защита на правата на засегнатите лица.
Как технологично ще бъде прокарана идеята за съдия, разследващ главния прокурор?
– Това е механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор. Изобщо не става въпрос за някакъв „началник“ на главния прокурор. Този съдия ще разследва само при наличие на конкретни данни за нарушения.
Тоест, ако този принцип бе в действие, сега такъв съдия трябваше да се заеме с разследването на натрупаните – според вас – сигнали срещу Иван Гешев?
– Ако това беше така, Висшият съдебен съвет трябваше да се запознае със сигналите и да премине към процедура по определяне на разследващ магистрат. Нека припомня, че във ВСС вече има множество материали, които дават основания за подобни действия.
Една от последните новини е, че макар и в оставка, г-н Цацаров започва проверка на наличните сигнали срещу Иван Гешев. Как разчитате това действие на бившия главен прокурор?
– Изненадана съм, че той едва сега проглежда. Нека припомня, че на 8 февруари очакваме решението на Конституционния съд по повод искането за тълкувателно решение относно правомощията на министъра на правосъдието да иска предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор.
Гражданската организация БОЕЦ прогнозира, че до края на февруари Иван Гешев ще освободи поста си. Кога, според вас, българският главен прокурор ще носи име, различно от името на г-н Гешев?
– Няма да правя спекулации с календара. Видяхме, че главният прокурор се опитва да измести дебата по темата с неверни твърдения. Най-устойчивият път минава през изменения в конституцията.
Този път обаче "минава" през невъзможното квалифицирано мнозинство в парламента.
– Точно така. Това важи и за избора на Инспекторат към ВСС, и за избора на членовете на ВСС от квотата на Народното събрание. Затова най-прекият път е г-н Гешев да последва г-н Цацаров…
Разговора води: Емил Янев
