Бюджетът на Министерството на културата бе представен от заместник-министъра Весела Кондакова на заседание на ресорната комисия в парламента. Отсъствието на министъра – Атанас Атанасов – не направи добро впечатление на депутатите, които въпреки това приеха бюджета само с два гласа "против" и два – "въздържали се".
Основни възражения имаше срещу заложените пари за кино – те са 44 млн. лева, като ги няма онези 18 млн. лева от 2021 г., обещани и гласувани от предишното Народно събрание, прехвърлени от 2021 г., която бе обявена за нулева година за киното поради неприетия устройствен правилник към Закона за филмовата индустрия.
Весела Кондакова разясни, че когато в средата на годината се види, че ресурсът от 44 млн. лева е изразходван, ще се добавят и останалите 18 млн. лева. Най-ярък защитник на парите за кино бе депутатът Тома Биков от ГЕРБ, който настояваше за филмопроизводството целево да се заделят средства за така наречената мека сила на дипломацията – културата: "Ако Северна Македония ни е приоритет, сега трябва да избълваме сериали за тях".
От своя страна Стоян Михалев от "Демократична България" се застъпи за музеите, галериите и библиотеките, където заложеното увеличение е само 5 процента. Той заподозря, че Тома Биков има лични амбиции в киното и затова го насърчи: "Тома Биков има талант – с удоволствие бих го гледал в някой филм".
Други критики срещу бюджета имаше срещу неосигуреното финансиране за щатната бройка – читалищен секретар, която е заложена в Закона за читалищата. Кондакова обясни, че за читалищата са предвидени 41 млн. лева, като те няма да се дават на калпак, а за дейности, в това число – бюджет за закупуване на техника, за обогатяване на книжния фонд и т.н.
Заместник-министърът се похвали, че за Национален фонд "Култура" са осигурени 6 допълнителни бройки, като там вече заплатата няма да бъде минималната, а заделените средства за фонд "Работна заплата" ще са 539 000 лева. Тази мярка се въвежда заради многобройните критики, че Национален фонд "Култура" няма административния капацитет да управлява многото програми, през които на конкурсен принцип разпределя средствата – както за COVID-мерките, така и за различните културни сектори, които развиват така наречените свободни артисти.
Ива Митева от ИТН пък бе категорична, че миналият парламент е гласувал допълнително средства за подпомагане на любителските изкуства с едно изискване – те да не минават през Националния фонд "Култура", но въпреки това те са били отпускани именно оттам.
Депутатът от ИТН – Любомир Каримански, председател на Комисията по бюджет и финанси, бе учуден, че в представената приходна част на Министерството на културата не вижда средства, заложени от събирането на авторските права за препредаване на аудиовизуални продукти.
"Румъния събира над 7-8- млн. от тях, а ние не можем да покажем никакъв ръст" – възмути се Каримански.
Той бе убеден, че никой от Финансовото министерство не би отказал допълнителни средства за Министерството на културата (в сегашния проектобюджет са заложени допълнителни 100 млн. лева, но и така той не достига заветния 1% от БВП), ако те докажат, че имат капацитета ефективно да изразходват средствата.
"Трябва да се повишат стандартите в музеите с поне около 20%" – настоя Каримански и обясни, че се срамува да води чужденци да видят археологията ни, тъй като повечето ни обекти са покрити с найлони – проблем, нямащ отношение към ниските заплати.
