Г-н Димитров, да тръгнем от класическия въпрос на Цицерон: Cui bono – кой има интерес от конфликта между Русия и Украйна?
– Коректен и неочакван въпрос. И аз ще отговоря коректно: интересът не е нито на Русия, нито на Украйна. Други сили имат интерес да поставят Русия и Украйна в тежко положение. Дали е военно-промишленият комплекс, не мога да кажа.
Вижте цялото видео интервю с Александър Димитров ТУК:
Кой военно-промишлен комплекс – американският или глобалният?
– Глобалният. Но не считам, че конфликтът е между Русия и Украйна.
Откъде тогава идва напрежението – от източна или от западна посока?
– Конфликтът е още от времето на създаването на Украйна и предаването на нейните ядрени оръжия през 1994 година.
В договора е добре описан отказът от ядрените оръжия, за сметка на гаранции за националната сигурност и териториална неприкосновеност на Украйна, Казахстан и Беларус.
– Преди малко разговарях с украинския депутат Антон Кисе, председател на Асоциацията на българите в Украйна, той е на сходни позиции като моите. Знаете от историята – Трети украински фронт, от братя и сестри отидоха на най-тежкото положение. Това стана, след като Крим бе предаден от Украйна на Русия.
Крим не беше точно предаден, а анексиран.
– Да, получи се конфликтна ситуация, при която президентът Виктор Фьодорович Янукович избяга. Но пак повтарям – сегашният конфликт не е между Русия и Украйна. Пресилено е, че Русия ще влезе в Украйна или че Украйна ще употреби оръжие.
В каква фаза се намира сегашният конфликт на шахматен език – в дебют, мителшпил или ендшпил?
– Ендшпил. Конфликтът свършва, ще се разберат. Много правилна и активна позиция заеха и Германия, и Франция, и Полша.
Под каква форма ще се разберат, къде ще мине линията на интересите, Крим си остава трайна точка на напрежение?
– Както Донецк и Луганск. Ще отговоря по друг начин. Знаете историята с Приднестровието. То в момента е на Молдова, но там се намират други войскови части. Същото е с Грузия – след войната на президента Саакашвили от 2009 г. в Абхазия, там също се намират руски войски. Конфликтът в Крим ще остане във фаза "Без решение". А Крим категорично е украинска територия. Минските споразумения са много добри, но не се изпълняват.
През миналата година в Русия пропагандно бе отбелязана 90-годишнината от създаването на СССР. А президентът заяви, че разпадането на съветската империя е най-голямата катастрофа в историята им. Най-вероятно имперските нотки са необходими на Кремъл днес, при незавидното състояние на руската икономика. Нямат ли пряка връзка тези събития с конфликта с бившата съветска република Украйна?
– Сигурно има пряка връзка.
Знаем, че в периоди на криза руските монарси, диктатори и специфични водачи имат навика да удрят по масата и да показват мускули пред света, за да сплотят народа си.
– Така е, това играе роля. Но не считам, че конфликтът между Русия и Украйна е израз на точно тези имперски мисли. Това е друг конфликт, който беше предизвикан. Бил съм свидетел как през 2004 г. в Киев, когато бях гост на тогавашния президент Леонид Кучма, целият площад Майдан беше препълнен с хора. Няма да забравя думите му, след като погледна тълпата през прозореца и заяви: „Утре си подавам оставката! Няма да допусна да се пролее и капка украинска кръв!“. А когато започнаха събитията през 2014 г., със смяната на властта загинаха доста хора, между които и бесарабски българи. Но никой не може да каже на Украйна да не става член на НАТО. И ескалация на конфликта няма да има.
Кисинджър преди години предупреди, че Украйна не трябва да влиза в НАТО.
– Много мъдър политик. И Кучма, и Кравчук също бяха много мъдри хора. Кучма ми е казвал: „Александър, ние спим с мечка до себе си!“
Същият този „медвед“ преди няколко дни, чрез президентът Путин заяви, че в случай на военни действия победител няма да има, защото ядреният потенциал на Русия бил значителен. За първи път от Студената война политик посяга към атомни аргументи. Как четете тези думи?
– Не знам какво мисли президентът Путин, но Русия никога не е тръгвала първа на война, освен във Финладската война през 1940 година. Затова не вярвам сега да посегне към ядрена сила.
Никой не го вярва, но това е ход с висок потенциал на напрежение, наподобява действия и позиции от епохата на Карибската криза. От друга страна, ако Украйна стане член на НАТО, едва ли блокът ще разположи на нейна територия атомно оръжие.
– Вие го казвате, аз смятам същото и това е здравата логика. В момента най-правилната линия намериха политиците на Германия, Франция и Полша, които заложиха на диалога. Ако погледнем у нас, правителството прави прогнози за милиарди чужди инвестиции, но аз не виждам кой ще инвестира в България.
Преките чуждестранни инвестиции пресъхнаха от 12-13 години. Но каква връзка правите между инвестициите в България и „източната пиеса“ на границата между Русия и Украйна?
– Връзката е, че борбата ще бъде икономическа. Ще има икономически действия, а не военни.
Тогава да впишем конфликта в глобалния икономически контекст, който в случая се очертава от САЩ, ЕС, Русия, Китай и Индия. Кой какъв интерес гони в точката на напрежение?
– Русия и Китай затоплиха отношенията си.
Политически това едва ли е толкова лесно. Някои пък смятат, че Путин гледа главно към САЩ и Русия и подценява ЕС. Но исторически е ясно – Русия без Европа не може. Дали Кремъл, чрез сегашните си действия, не иска да преустрои Европа по свой вкус?
– Коректен въпрос, но не съм в състояние да го анализирам. Факт е, че Европа е газово зависима от Русия. Наскоро в Москва мой колега дипломат ми зададе интересен въпрос. Попита: „Къде ни изпратихте? Ние вече нямаме реален съюзник в лицето на Европа и ни пращате да работим с Китай, Иран и Индия?“ Затова казвам, че е време за активни преговори с руския президент. Хиляда процента съм убеден, че по този път никой няма да премине фаталната граница и ще има разбирателство.
Да погледнем как стои България в тази сложна обстановка. Една от любимите фрази на Джон Кенеди, която принадлежи на Данте е, че най-горещите места в ада са запазени за тези, които пазят неутралитет във времена на големи морални дилеми. Да се снишаваме ли или да правим ясен избор?
– България е член на ЕС и НАТО и трябва да взима позициите на тези две организации.
Така е, но съседите румънци винаги са заемали по-бързи, ясни и трайни международни позиции. Помним, че когато през 2016 г. те ни предложиха общ натовски фронт в Черно море, Бойко Борисов отказа с аргумента, че иска само платноходки, мир и любов. Какво казваме с такъв тип послания?
– Тук вече има и политиканстване. С г-н Борисов се познаваме отдавна, той измина най-широкия път на развитие и е най-значимият политик в България от 1990 г. до днес. Но това е минало и връщане назад няма.
Тъй като започнахме с въпроса Cui bono? (Кой има интерес?), сега да разгледаме продължението му: кой ще спечели от конфликта Русия – Украйна?
– Искам България да не бъде губеща и тези хора, които бягат от България, да останат си останат тук.
Членството ни в НАТО и ЕС не дава широко поле за маневриране в позициите.
– Не е така. Хареса ми позицията на военния министър Стефан Янев. Той не избързва с "инсталирането" на натовски войски у нас.
Какво значение има това, нали и нашата армия, и другите войски са от една обща военна сила, части от цялото? Такава дилема при румънци и поляци не стои.
– Но при нас стои. Доста хора в България се отнасят с добри чувства към Русия, русофили са.
Това трябва ли да се обвързва с руската политика?
– Не считам, че моментът е подходящ икономически за рязко напрежение с Русия. Вижте пътя на газа, какво ще стане, ако той спре?
Дано не ни запазят най-горещото място в ада.
Разговора води: Емил Янев
Александър Димитров е бил посланик на България в Украйна в периода 1998 – 2002 г.
