за 1 стр.
Надлъгват ли се управляващи и опозиция за Бюджет` 2022 и кой кого е надлъгал ще стане ясно в края на годината. Засега е добре електоратът да оцелее след здравната и енергийна пандемии, за да има кой да произведе парите за следващия бюджет.
Седемчасовият маратон по гласуване на тазгодишния бюджет естествено не мина без екшън. И зад привидно любезния тон се разменяха реплики със свук на плесници. Така в един момент на парламентарната трибуна се озоваха настоящият финансов министър Асен Василев и неговият предшественик Кирил Ананиев от ГЕРБ. Двамата влязоха в спор за вижданията си как трябва да бъде изготвен държавният бюджет.
"Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са осемте милиарда, къде са спрените кранчета – тук са. Ние правим инвестиции за 12 млрд. лв. повече, чрез дълг, който е по-малък от това, което вие сте предвидили". Така Василев отприщи гнева на гузната съвест.
Последва обвинението на Ананиев: "непочтено жонглирате със стойностите за дълга и БВП". И персонално към настоящия ресорен министър "Провеждате финансов и социален експеримент."
След това Ананиев заклейми правителството, че със заложените високи нива на дефицит и дълг през тази и следващите две години влошава бюджетната дисциплина.
Василев пък не остана длъжен и предизвика Ананиев с репликата. "Между първо и второ четене ще съм ви безкрайно благодарен да видя кои разходи искате да бъдат орязани, така че да постигнете желания от вас дефицит и дълг". На което ексминистъра се сопна: "Не мога за пет минути да ви уча как се прави бюджет. С това съм се занимавал повече от 30 години."
На стр. 3
От стр. 1
След седемчасово заседание депутатите приеха на първо четене със 129 гласа "за" държавния бюджет за тази година. "Против" бяха 99. Въздържали се нямаше. В предложената финансова рамка се залага дефицит от 5.9 милиарда лева или 4.1% от БВП, както и 7.3 млрд. лв. лимит за поемане на нов държавен дълг, като с 3 милиарда от тях ще бъдат рефинансирани стари задължения.
В проектобюджета е заложен 4.8% ръст на БВП, което е с около 1.2% повече от 2021 година, както и свиване на безработицата от 5.4% на 5%. Предвиждат се два пъти повече държавни инвестиции, достигащи 8.2 млрд. лева. Прогнозата е инфлацията да бъде 5.6 процента, а инфлацията в края на годината да се забави до 3.1 процента.
Управляващите защитиха предложения от тях бюджет с мотива, че той е фокусиран върху социалната политика и икономическия растеж. А опозицията критикува проекта с това, че не вижда реформи и дългосрочни политики.
"Философията на Бюджет' 2022 е, че той като цяло е инвестиционен. Ако ние не инвестираме в хора, в инфраструктура и не подобряваме институциите и публичната среда, така че те да не губят времето на гражданите и на бизнеса, няма как да очакваме висок икономически растеж и, съответно, по-високи доходи. Ниските заплати и ниските доходи трябва да останат в миналото. Няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи!" Това заяви финансовият министър Асен Василев от трибуната на парламента в началото на дебатите.
Основните параметри на бюджета залагат двойно увеличение на капиталовите разходи до 5.8% от БВП. Друг важен елемент е, поясни вицепремиерът, че при подготовката на бюджета Министерството на финансите питаше как ще се инвестират средствата във всяка една сфера и какви ще бъдат резултатите. Асен Василев е убеден, че бюджетът предлага една социална програма, която да осигури социална солидарност с нашите съграждани.
"Инфлацията е 5.6% на средногодишна база. Във втората половина на годината ръстът на цените ще се успокои, а през първото полугодие ще е по-висок. Инфлацията в България е привнесена заради политиката на Европейската централна банка, която обаче дава индикации, че ще затегне паричната си политика и ще успокои поскъпването", подчерта той.
Дългът, който е предвиден в бюджета за тази и за следващата година, е по-нисък спрямо БВП в сравнение с разчетите на предишното правителство на ГЕРБ, обясни Асен Василев в отговор на критиките на бившите управляващи и упреците им за задаваща се дългова спирала и обедняване.
"Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са осемте милиарда, къде са спрените кранчета – тук са. Ние правим инвестиции за 12 млрд. лева повече чрез дълг, който е по-малък от това, което вие сте предвидили", допълни финансовият министър. И подчерта, че приходните агенции ака са си свършили работата, че през тази година също се залага на повишаване на събираемостта на данъците.
В реплика към Йордан Цонев от ДПС, финансовият министър обвини бившите управления на страната, че са рекетирали чуждестранни инвеститори. Василев подчерта, че първото нещо, което чуждестранните инвеститори питат новата власт, е дали ще им казват кои да са им подизпълнители, архитекти, адвокати и счетоводители, за да спечелят определен проект. По думите му новата власт им отговаряла, че ще ги остави да работят спокойно, което щяло да им се случи за първи път в България. "Ние наследяваме една ужасна репутация", подчерта финансовият министър.
"Инвестиционните разходи в последните години не се изпълняват. И с този бюджет ще се случи същото. Условията за инвестиции за лоши. Бюджетът е проинфлационен", обясни в своето изказване Йордан Цонев и добави, че държавата влиза в дългова спирала, тъй като държавният дълг ще стане 47 милиарда през 2024 г., а това е ръст на дълга с 600% за 15 години. Според него, повишената събираемост на средствата е пропаганда, а препоръката на ДПС е част от средствата да останат несъбрани и свободни, вместо да влизат в бюджета и да се преразпределят от държавата. „Всички сега ще ви залеят с искания за намаляване на ДДС”, прогнозира депутатът.
След изказването на финансовия министър, думата – за лично обяснение – поиска Томислав Дончев от ГЕРБ. Той изтъкна, че докато е служил като вицепремиер е работил "не с десетки, а със стотици инвеститори".
"Резултатите са фабрики, мощности в различни краища на България. И много интересно, никога не са ме питали за такива неща, за които говорихте. Питали са ме за особености на Закона за устройството на територията, за бързото осъществяване на инвестициите. Мен ме безпокои защо Вас ви питат такива неща – за комисионни, за адвокати, за главни архитекти… Ето това много ме безпокои", каза Томислав Дончев.
Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова изтъкна, че проектобюджетът бори демографската катастрофа. Нинова открои приноса за това на БСП. Парите са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини, учениците и тяхното здравеопазване, децата и здравословния начин на живот, по-качествена храна, децата и спорта изброи вицепремиерът. Според Нинова бюджетът за 2022 г. връща активната роля на държавата. Досега се изповядваше философията на оттеглянето на държавата от ключови сектори и пълна либерализация на пазара, кризите показаха, че това е грешен модел, каза тя.
Председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от "Има такъв народ" Любомир Каримански заяви подкрепа за проектобюджета, но направи уговорка. Той потвърди нагласата на парламентарната група на ИТН за отпадане на параграфите в преходните и заключителни разпоредби – от параграф 10 до 104. Целта е една – да не повтаряме порочна практика – чрез Закона за държавния бюджет да се променят и закони, които нямат отношение към бюджета, посочи той. Каримански коментира, че разбира желанието чрез преходните и заключителните разпоредби да се задействат реформите, но препоръча това да не се прави по този начин.
Мартин Димитров от "Демократична България" посочи, че има потенциал за развитие на производството и инвестициите. И че ръст на икономиката от 4.8 на сто е напълно възможен. България може да стане богата държава, смята той.
От ГЕРБ-СДС не очакват да се изпълнят заложените параметри. Те отправиха критика за секторните политики. Екатерина Захариева смята, че парите за Министерството на външните работи са по-малко. Очевидно външната политика няма да е приоритет, предположи тя. Красимир Вълчев пък постави въпроса за инфлацията. Според него поне три на сто от инфлацията се дължи на закъснелите мерки от държавата да компенсира бизнеса. По думите на Вълчев така се е стигнало до момента, в който високите цени на енергоносителите да проникнат в крайните цени.
Зам.-председателят на парламента и депутат от "Възраждане" Цончо Ганев изрази мнение, че в проектобюджета липсват реформите. Според него не се разбирало за какво ще се предвиди и новият външен дълг. Когато икономиката е в растеж, тогава държавата трябва да спестява или поне да запази баланса в бюджета, смята той.
