Лихвеният и инфлационен климат, какъвто множеството инвеститори не са виждали досега, ги принуждава да търсят активи, които да ги преведат през пазарната буря.
В условията на най-високата от 1982-а инфлация в САЩ (7.5% годишно през януари) и на залозите на търговците на лихвени суапови контракти, че щатските лихви ще се повишат с 1.25% още до края на юли, пазарните играчи трябва да защитят портфейлите си от нови загуби от акции и облигации. Стратезите предлагат като алтернативи инвестиции в евро, в злато и в акции на азиатски компании от бизнеса със суровини.
Една от индикациите за начина, по който растящите потребителски цени и очакванията за затягане на паричната политика разлюляват пазарите и рисковите активи, може да се види в коригираната съобразно инфлацията реална доходност на десетгодишните щатски облигации, скочила до минус 0.421% на 11 февруари – най-високата стойност от юни 2020-а. Това, според експертите, е достатъчен аргумент за ръст на реалната възвръщаемост на дълговите книжа с нови грубо 50 базови пункта и за изкачването й над нулата. Което ще се случи след като Федералният резерв и Европейската централна банка продължат да нормализират лихвените си политики.
Съветите на стратезите:
Сегашният индекс на потребитеските цени е по-висок от очакванията и февруарската му стойност вероятно ще е още по-нагоре. Въпросът е в каква степен ще се понижава оттук нататък и доколко това ще окаже влияние върху пазарите. В този аспект инвестиционни експерти съветват да се правят вложения в злато и сребро. Защото, ако Федералният резерв затегне прекалено паричната политика и растежът се охлади, това ще наложи пауза, която е в полза на скъпоценните метали. Ако пък американските централни банкери пипат прекалено предпазливо, реалните лихвени проценти ще останат твърдо отрицателни, което определено ще повлияе положително на златните котировки.
Не липсват експерти, които продължават да залагат на борсовите индекси, въпреки че признават, че мощният им потенциал е изчерпан. Те очакват сравнително устойчиви приходи от акциите до края на годината, поне докато печалбите вървят нагоре и докато икономическият растеж е стабилен, защото при тези условия пазарите на рискови активи ще могат да поемат скромни лихвени увеличения.
Валутни анализатори съветват инвеститорите да градят дълги позиции евро срещу щатски долари. Защото лихвени повишения на порции от страна на Федералния резерв не са в полза на зелените пари.
Доверието в единната европейска валута по отношение на американската е най-високо от май 2021-а. Стратезите очакват еврото да поскъпне до 1.15 щ. долара до края на годината.
Единствената сериозна пречка по пътя на еврото е разширявящият се диференциал между доходността на американските и германските правителствени облигации, която може да ограничи печалбите на европейските пари през първото полугодие. Тази тенденция може да се промени през последните шест месеца на 2022-а след като се изяснят паричните намерения на централните банкери от двете страни на Атлантика и на преден план излязат фундаменталните икономически показатели.
Налице са и доста гласове в полза на азиатските активи, въпреки сложната обстановка за рисковите инвестиции поне до първото увеличение на лихвите.
Пазарни стратези смятат, че индексираните съобразно инфлацията облигации на азиатските държави ще се отплащат с по-щедри доходи, въпреки че ликвидността им е сериозно предизвикателство и че тя е ограничена до няколко страни като Южна Корея и Тайланд. Те са оптимисти и за акциите, най-вече на фирмите от хранителния бранш, добива на суровини и енергийните компании. Тези очаквания са валидни най-вече за Малайзия, която е единственият нетен износител на енергия и на материали за гумени ръкавици.
Азиатските държавни облигации също изглеждат обещаваща инвестиция, защото корекцията на доходността им няма да е толкова рязка колкото при американския правителствен дълг. Китайските ДЦК ще са доста по-добре защитени от колебанията на американските в сравнение с книжата на другите развиващи се азиатски пазари. Перспективни са и индонезийските правителствени облигации, чиято крива на доходността ще става по-плоска през следващите три до шест месеца и в частта на разликата между петгодишния и десетгодишния дълг ще се задържи под 100 базови пункта.
