На днешния ден през 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на Валутен съвет (currency board) в България.
Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на предходното правителство на БСП, оглавявано от премиера Жан Виденов, едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Правителството е изправено пред перспективата от повторно, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г., прекратяване на плащанията по външния дълг. Това от своя страна предизвиква политическа криза, довела до масови протести в цялата страна и оставка на правителството през декември 1996 година.
Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при условие да се въведе валутен съвет. Преговорите започват през есента на 1996-а, но окончателно решение взема едва служебното правителство на Стефан Софиянски през пролетта на 1997 година.
След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори, Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни същата година. Функциите на институцията "Валутен съвет" са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955.83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли същата година става 1.95583 лева за 1 евро.)
Правителството на Стефан Софиянски е осемдесет и шестото поред (второто служебно), назначено с Указ № 100 на президента Петър Стоянов от 12 февруари 1997 година. Управлява страната до 21 май същата година, след което е наследено от правителството на Иван Костов.
Основната задача на служебното правителство на Стефан Софиянски е да се успокои политическата обстановка в страната и да подготви предсрочни парламентарни избори. Едновременно с това да се стабилизират спешно финансовата система и българският лев. На 13 февруари 1997 г. официалният курс на щатския долар достига 3000 лева‚ а месечната инфлация – 243 процента.
Три месеца по-късно обстановката в страната е по-спокойна, инфлацията е 0.7%‚ а доларът се котира за около 1550 лева. На 19 април същата година са проведени парламентарни избори, признати за честни от всички политически сили. Обединените демократични сили печелят убедително и образуват второто правителство на СДС.
Служебният кабинет, оглавен от Стефан Софиянски, е образуван от политически дейци на СДС и безпартийни експерти. Разпределението на министрите е в съотношение 10:6.
