Едно от любимите пороци на българина от памтивека е броенето на парите в чуждите кесии. Той остава верен на страстта си и в днешни дни, и по тази причина имуществените декларации на управниците му, публикувани от антикорупционната комисия, със сигурност ще оглавят класацията на седмицата за най-търсени четива.
Дори лаикът, който за първи път в живота си се докосва до тези занимателни писания, ще си даде сметка, че политическият ни елит не е като да няма гудени под дюшека парици и придобити имоти. Разноцветието на политическата палитра в изпълнителната и законодателната власти освен всичко друго е и консенсусно по отношение на банковите влогове, недвижимото имущество у нас и в чужбина.
А фактът, че тази седмица основното възнаграждение на депутатите прескочи 5600 лв., което моментално се отрази и на възнагражденията в изпълнителната власт, със сигурност дава увереност на политическия елит, че цена на електроенергията няма да ги стресне. Дори и да стане по-висока от 500 лв. на мегаватчас.
Kаква е цената на SMS съобщението, което клиентът получава след плащане с банкова карта, ако изобщо е пожелал да се възползва от такава услуга?
Съдейки по информацията, публикувана от банките, става дума за символични суми. Наш редовен читател обаче сигнализира, че е възможно да има уловки. Например, че може да има разлика при таксуването на SMS известията в зависимост от вида на картата – дали е дебитна или кредитна.
Любопитството ни отведе по-далеч. Свързахме се с четири банки, за да проверим дали таксуват различно SMS известията различно според типа банкова карта. Отговорът бе, че такава практика няма. В едната от кредитните институции дори препоръчаха да се насочим към мобилното й банкиране, където информацията за плащания са безплатни.
Темата с по-нататъшната съдба на българската ядрена енергетика отново стана актуална. Причината е едно скорошно изказване на премиера Кирил Петков, в което площадката на АЕЦ „Белене“ бе наречена локва. Още на следващата секунда от всички страни започнаха да валят толкова компетентни мнения, сякаш всички политици, политолози и усърдни дописници във Фейсбук са завършили Техническия университет или УНСС. Не за друго, а защото изведнъж всички взеха не само да разбират от атомна енергетика, от управлението на атомна централа и от търгуване на ток по борсите и регулираните пазари.
От седмици гледаме как представителите на ДПС в парламента стръвно се нахвърлят върху министър-председателя Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев и други членове на кабинета, предимно от квотата на „Продължаваме промяната“. Опитват се по всякакъв начин да спъват работата им, заливат ги със законодателни предложения и питания, но най-вече – с всевъзможни обвинения, включително за неща, които са се случили преди 5, 10 или 15 години. Като т. нар. златни паспорти, например.
Имало едно време едни несъстоятелни данъци, въведени от двама финансови министри. Така започва, а вече и завършва, една приказка за грубия фискализъм.
Данък „Лихва” върху доходността от банковите депозити с автор Симеон Дянков не успя да привлече 120 млн. лв. в хазната годишно.
Данък „Уикенд” с баща Владислав Горанов също не защити правото си на съществуване – тогавашният министър обещаваше поне 100 млн. лв. на година в хазната от него. Двамата може да бъдат определени като приказни герои, защото събраха обещаваните милиони само на приказки.
Началото на управлението на четворната коалиция преминава под ясното доминиране на една тема – борбата с корупцията. Постоянно се повтарят посланията, че „пари има, но много се е крало” и „трябва да се затвори кранчето на корупцията”. Всъщност, съвсем открито се лансира тезата, че ако бъдат постигнати съществени (и бързи) резултати в ограничаването на краденето, всичко ще тръгне по мед и масло.
Оказа се, че в ДСБ има голям брой хора, които не са доволни от начина, по който се развива партията, че сме прекалено пасивни. При гласуването стана ясно, че това са около 40% от делегатите на форума. Това желание за промяна не може да се подценява. Но никой от хората с критично мнение не бе допуснат до националното ръководство на партията. Цецка Бачкова от ДСБ пред „БАНКЕРЪ“.
Ако незабравимият Тодор Колев можеше днес да изпее популярната си "Песен за любимия град", със сигурност рефренът й би започвал така: "Хасково, Хасково, мой малък Харвард, Хасково, Хасково, обичам те!" Предположението с голяма доза категоричност е подковано от факта, че по подобие на университета Харвард, напоследък този български град се е превърнал в истинска ковачница за кадри по високите етажи на властта – като се започне от парламента, мине се през президентството и правителството, та се стигне до ведомствата с голямо и не толкова голямо значение.
Едно от най-скандалните решения на български регулатор със статута на независим специализиран орган беше на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – при продажбите на двете големи частни телевизии NOVA и bTV. КЗК отказа на Петер Келнер да купи NOVA, защото притежавал телекомуникационния оператор Telenor и щял да получи господстващо положение на пазара. Само две години по-късно сръбският милиардер Драган Шолак придоби NOVA, заедно с най-големия телекомуникационен оператор VIVACOM. Тогава обаче това вече не бе господстващо положение на пазара. Никой не реагира, въпреки че тези действия засягат демокрацията и националната сигурност. И какво се оказа по-късно? Европейският регулатор разреши на Келнер да купи bTV, с което доказа, че нашите регулаторни органи се подчиняват на някакви други правила. Медийният експерт доц. Светлана Божилова пред „БАНКЕРЪ“.
