Паричните стратези на Европейската централна банка ще проведат "неформална среща" на 24 февруари в Париж – ден преди неформалното съвещание на министрите на финансите и икономиката на еврозоната във френската столица, информира в официално изявление институцията.
Все повече официални представители на ЕЦБ смятат, че лихвените проценти би трябвало да се повишат през тази година заради очаквания по-силен инфлационен натиск. Очертава се и консенсус по темата преди официалното съвещание на банковия управителен съвет на 10 март. Добре информирани с дискусиите лица твърдят, че на него ще бъде взето решение през септември да приключат покупките на активи.
Сегашните указания на институцията са сделките по придобиване на правителствен дълг да продължат до "малко преди" да започне увеличението на лихвите. Което прави декември най-вероятният месец за старт на възходящия лихвен цикъл, допълват пожелалите анонимност източници. Те смятат октомври за прекалено ранен срок, а през ноември няма да има съвещание на паричните стратези. И посочват, че каквото и да било решение ще зависи от фундаменталните показатели и от икономическите прогнози.
Паричните пазари са вкарали в цените повишение на лихвите с 44 базови пункта до края на 2022-а. Доходността на двегодишните германски ДЦК, които са най-чувствителни към лихвените промени, приключи седмичната си търговия с котировка от минус 0.46 процента.
Обединението зад ускорен график за изтегляне на паричните стимули би било забележителен обрат на колективната позиция на ЕЦБ. Той започна преди две седмици когато банковият шеф Кристин Лагард не изключи повишение на лихвите през 2022-а, което по-рано периодично изключваше като вероятност. За това допринесе упорито растящата инфлация, която счупи рекордите и със своите 5.1% годишно в еврозоната надхвърли повече от два пъти целевите 2% на европейските централни банкери. И убеди дори най-предпазливите парични стратези да променят позициите си.
Въпреки опасенията, че прекалено ранната намеса ще постави в риск икономическото възстановяване на Европа, членът на изпълнителния борд на ЕЦБ – Изабел Шнабел – отправи през седмицата най-ясното предупреждение с изказването си, че "рискът от прекалено късна реакция нараства". Председателите на Бундесбанк – Йоаким Нагел – и на Централната банка на Нидерландия – Клаас Кнот – лансираха идеята за повишение на лихвения процент още през тази година. Колегата им от Латвия Мартинс Казакс пък коментира, че лихвено увеличение е "напълно възможно", въпреки че определи последните залози на паричните пазари за две стъпки от по 25 базови пункта всяка за "прекалено крайни".
"Ястребите" се позовават на коктейла от препускащи нагоре енергийни разходи, продължаващите пробиви на веригите за доставки и геополитическото напрежение, които подхранват исканията за повишение на заплатите и инфлационните очаквания. Някои пък питат дали прогнозите, на които досега разчита и основава политиката си ЕЦБ, трябва да имат същата тежест.
В условията на висока степен на несигурност други парични стратези, между които шефовете на Централната банка на Словакия – Петер Казимир – и на "Банк дьо Франс" – Франсоа Вилроа дьо Гало- подчертават необходимостта от гъвкав подход. И макар че и двамата са съгласни, че програмата за покупка на облигации трябва да приключи през лятото, те настояват за промяна на официалната визия за необходимостта от повишение на лихвите в бърз порядък. Колегата им от Испания Пабло Ернандес де Кос "не вижда причина за прекалена реакция" на сегашния инфлационен взрив, а финландецът Оли Рен предупреждава, че силен отговор "вероятно ще спре икономическия растеж".
Главният икономист на ЕЦБ – Филип Лейн – ключова фигура в дефинирането на позицията на институцията, изрази надежда на 17 февруари, че инфлацията вероятно ще се успокои в близост до 2% годишно, което ще позволи "постепенна нормализация".
Засега застраховането срещу потенциален пазарен стрес е обещано под формата на повторни инвестиции на средствата от пандемичната програма за покупка на активи, нетните покупки по която приключват през март.
