И с Конституционен съд държавата я няма

КС

Конституционният съд (КС) сложи единодушно поредната противотежест на привилегиите за публичната собственост. Делото беше образувано по искане на Висшия адвокатски съвет срещу удължавания вече 7 пъти за 16 години мораториум върху придобивната давност върху държавни и общински имоти. С мотива за „съществуваща реална опасност да се нанесе огромна щета на държавата и общините чрез придобиване по давност на тяхна собственост“. И допълващия аргумент, че повечето от притежаваните от тях имоти още не били идентифицирани и актувани, което ги излага на риск от завземане от частни лица. 

"Вместо продължителността на мораториума да се съкращава, тя се удължава – от една на три години, и вместо с това да приключи, последното засега удължаване е с нови пет години. Видно от мотивите на законодателя мораториумът е замислен като временна мярка. В действителност обаче в резултат от многократното удължаване на срока на неговото действие, забраната за придобиване по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост на практика прераства в едно постоянно правно положение. Последователно е разбирането на Конституционния съд, според което всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава", мотивират се конституционните съдии.

Управленската немощ, недобросъвестност и разсипия са разковничето и в други подобни казуси. КС отхвърли промените в Закона за устройство на територията, с които общините стовариха върху гражданите и инвеститорите куп свои отговорности по уличните регулации. С поправките в строителния закон беше регламентирано правото на местната власт да не издава разрешение за строеж при неприложена улична регулация, както и отказът да въвежда строежа в експлоатация, ако не са изградени връзки към уличната мрежа или цели улици. Така предприемачите и собствениците на имоти бяха принудени, първо – да даряват части от строителните площадки за улици, второ – да изграждат тези улици за своя сметка, и трето – да ги подарят на съответната община (т.е. да ги отчуждят безвъзмездно в нейна полза). Аргументът за узаконяването на тази схема беше един – общините нямали пари за отчуждителни процедури. 

Преди това КС отряза и 15-годишния срок за отчуждаване на частни имоти, предназначени по устройствените планове за озеленени площи. С премахването на този порочен инструмент за погазва правото на частна собственост законодателят трябва да въведе по-кратък срок за отчуждаване. С изтичането му собствениците ще могат да предприемат промяна на устройствения план при липса на отчуждителна процедура. По-кратък срок в закона обаче още не е въведен, а пари за отчуждителни процедури все няма. И понеже промяната на градоустройството за сметка на собственика е скъпо, общинските служби разполагат с възможността да го мотаят с години. Очевидно местната власт залага на принципа: Конституционният съд е мъдър, ама и ние поназнайваме как да бъде преметнат!

Пример за това е и безочието на държавата в лицето на земеделското министерство в заключителния етап на земеделската реституция, който също продължава безкрайно вече две десетилетия. Поземлената администрация и общинските власти продължават да си прехвърлят отговорността и да ползват всевъзможни оправдания. Нищо, че според Съда по правата на човека в Страсбург, всички разумни срокове в нея отдавна са надхвърлени…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст