Тази година ще имаме три държавни бюджета – този от 2021, актуализиран, по който работехме до сега, новият, чието гласуване върви – с три месеца на „годност” и един следващ, актуализиран – за до края на годината. Какви ли не определения се чуха за бюджета и всяко от тях пресилено оценъчно. Ние, с оглед на това, че гласувания текст има за цел да "изпробва" промяната, да проучи как ще тръгне растежа, а след това да бъде коригиран, бихме го нарекли "Учебен бюджет".
Не само че живеем в интересни времена, което според китайската мъдрост си е чисто проклятие, ами и депутатите при обсъждането на Бюджет`2022 на второ четене се задраха за името на законопроекта. Спорът възникна още в самото начало. В хода на дебата по наименованието на законопроекта бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев призова правителството да оттегли проекта за бюджет, тъй като не предлага годишен хоризонт на действие, а намеренията са да бъде актуализиран през юни. Според Ананиев през това време, ще може да се поправи актуализираната бюджетна прогноза. Вторият вариант, който той предложи на управляващите, е да не се казва Закон за държавния бюджет, а базов закон за държавния бюджет за 2022 г., тъй като самите управляващи са казали, че това е базов вариант на бюджета. Председателят на парламента Никола Минчев заяви, че първото предложение на Ананиев е недопустимо, тъй като законопроектът е приет на първо четене, а за предложението за базов закон, Минчев уточни, че не му е познат подобен термин.
"Още след подписването на коалиционното споразумение, партньорите заявиха категорично, че от 1 юли ще има актуализация на държавния бюджет, тоест до 30 юни тази актуализация ще бъде внесена, за да бъде одобрена. Това наистина е прецедент в нашата история – още преди да е приет основният закон за бюджета, се говори за неговата актуализация, което показва на практика, че този законопроект, който днес гледаме, няма годишен времеви характер", каза Ананиев.
Герберът Христо Гаджев пък предложи законопроектът да се казва анализ на държавния бюджет за 2022 г., тъй като истинският ще видим през юни.
В дебата се включиха и от ДПС. "Нулева толерантност към корупцията. Напомням, че този проект на бюджет всъщност не е онзи проект на бюджет, който Министерският съвет е длъжен по закон да съгласува с Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество. В този проект на бюджет има 89 на брой повече преходни и заключителни разпоредби. Той не е преминал оценка за корупционен риск", каза Александър Несторов от ДПС.
"При изготвянето на бюджета сме се водили от коалиционните политики. Точно по него изпълнихме и всички спешни мерки – ние сме отличници", посочи депутатът от ПП „Продължаваме промяната” Илин Димитров. А Петър Чобанов от ДПС отвърна: "Част от нашите предложения засягат общините, засягат възможността заплатите в администрацията да се повишат. Това се налага поради обезлюдяването и невъзможността да се задържат квалифицирани кадри.
Рамката на
бюджета предвижда приходи от над 57.2 млрд. лева и разходи за над 63.1 млрд. лева
или дефицит от 4.1 на сто от БВП.
Заложените данъчни приходи ще са над 31.6 млрд. лева. Прогнозите на правителството са безработицата да е 5 на сто, а основните стоки да продължат да поскъпват и така инфлацията да стигне 5.6 на сто.
За социалния сектор се отделят над 20 млрд. лв., а за здравеопазване – 8.3 млрд. лева.
Бившият финансов министър Кирил Ананиев предупреди по време на обсъждането на държавния бюджет в Народното събрание, че страната ни е застрашена от европейска процедура по свръхдефицит заради разхлабената фискална политика на новия кабинет.
От парламентарната трибуна Ананиев, който е депутат от ГЕРБ, заяви, че проектозаконът е със сгрешена философия.
"По-високият структурен дефицит и по-високото отрицателно салдо на сектор "Държавно управление" може да доведе до процедура на свръхдефицит от Европейската комисия. Ако не се предприемат дискреционни мерки, това може да отдалечи нашата страна от членство в Еврозоната", посочи бившият финансист номер едно.
Финансовият министър Асен Василев опроверга потенциалната възможност от свръхдефицит и изрази увереност, че
допълнителните дългове ще бъдат използвани за инвестиции, а не за социални разходи.
В проекторамката е заложена възможност за нов дълг от 7.3 милиарда лева, с 3 млрд. от които ще се покрият стари задължения на страната.
"Заемите, които България взема, са по-малко от заемите, които бяха заложени в миналогодишния бюджет, ако махнем рефинансирането. Заемите, които са предвидени в този бюджет, са горе-долу половината от капиталовите инвестиции, предвидени в него", заяви той.
Василев коментира обвиненията на опозицията, че приходната част на бюджета е подценена и че е можело да бъдат заложени повече средства. Според него приходите са най-добрата оценка, която към момента може да бъде дадена и на БВП, и на растежа, и на иновациите. И обясни, че има няколко бързо движещи се елемента – единият е свързан с инфлацията, а другият с кризата с Украйна.
А колкото до последния „елемент” нещата станаха непредсказуеми. Едва ли има място за хумор в тази ситуация, но положението е такова: „Махаме маските, слагаме каските”.
Разбирайте го в преносния смисъл.
