На днешния ден след убийството на министър-председателя Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г. на княз Фердинанд Сакскобурготски. То управлява страната до 3 март 1907 г. , след което е наследено от правителството на Петър Гудев.
Кабинетът, оглавен от Димитър Станчов /безпартиен/, е образуван от дейци на Народнолибералната /стамболовистка/ партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII-то обшикновено Народно събрание. В него влизат осем министри и един председател.
Димитър Станчов е роден в Свищов. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Родът му е преселен от района на Берат (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati) в края на ХVІІІ век. Завършва Терезианска академия във Виена, а след това става доктор по право на Виенския университет. На 29 март 1887 г. постъпва като стажант в губернаторството на Виена.
Димитър Станчов се завръща в България заедно с княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към когото е назначен като секретар в периода 1887-1889 година и е началник на неговия Таен кабинет (1889-1894 г.). Станчов се жени през 1889 г. за Анна Олександрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд – граф дьо Грено, и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.
Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895 г.), Австро-Унгария (1895-1897 г.) и Русия (1896-1906 г.).
След това до 1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и на Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството.
През следващите години Димитър Станчов е посланик във Великобритания (1908 г.), Франция (1908-1915 г.),в Белгия (1910-1915 г.) и в Италия (1915 г.). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.
След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919 г.). След това е посланик във Великобритания (1920-1921 г.), Белгия (1921-1922 г.) и в Холандия (1922-1924 г.). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.
Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено имат пет деца. Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (1929-2021 г.), който през 1994-1995 г. е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.
