Великобритания, САЩ и Канада искат да свалят руснака Алексей Можин от поста му на ръководител на борда на Международния валутен фонд във връзка с военната операция на Русия в Украйна. Това съобщава в своя сайт вестник Financial Times като се позовава на запознати със ситуацията източници.
По техни думи, в светлината на сегашната ситуация руснак на този пост изглежда неуместно. Ето защо още на 25 февруари на Можин са му предложили да напусне почетната длъжност, като това предложение е било подкрепено от САЩ и Великобритания, но той не се е съгласил. От изданието посочват, че може би не съществува механизъм, който да позволява да се смени ръководителя на борда на съвета на директорите на МВФ.
Международният валутен фонд и самият Можин не коментират тази информация.
По традиция задълженията на ръководител на борда се изпълняват от член на съвета на директорите на МВФ, който най-дълго от всички е работил в неговия състав. Можин представлява Русия в борса от 1996 година, а негов ръководител стана през 2014 година. Това е неофициален, но много престижен и твърде влиятелен пост в Международния валутен фонд. Ръководителят председателства борда при неформалните консултации на съвета на директорите при търсенето на консенсус в навечерието на официални гласувания по най-сложни и щекотливи въпроси. Той при необходимост представлява членовете на съвета на директорите при контактите с общественността и медиите.
Международният валутен фонд (МВФ, на френски: Fonds monétaire international, FMI; на английски: International Monetary Fund, IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Централният ѝ офис е във Вашингтон, САЩ.
Международният валутен фонд се финансира чрез вноски (квоти) от всяка държава членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Квотите се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в специални права на тираж (СПТ), а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да се разходват за отпускане на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна тези държави се задължават да изпълнят определени ангажименти – да провеждат реформи, като например приватизация на държавни предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата членка и на гласовете, с които държавата участва във вземането на решения.
