Руската инвазия в Украйна предизвика значително пренаписване на документа за военната стратегия на Европейския съюз, като заплахата за сигурността на общността от агресията на Москва се превърна в червена линия в последната версия, която са прочели журналисти на "Юроактив".
Проектът на новия стратегически документ на ЕС бе предоставен на външните министри на блока през ноември 2021-а, доста преди Русия да нахлуе в Украйна. Финалният текс ще бъде изпратен на лидерите на страните членки през март, в рамките на председателството на Франция на Съвета на ЕС.
"Връщането на войната в Европа, както и големите геополитически промени, са предизвикателство пред способността ни да представим собствена визия и да защитим интересите си", пише в проекто-документа, който е набъбнал от 34 на 41 страници, твърди "Юроактив". От него става ясно също, че "по-враждебната за сигурността среда изисква количествен скок напред и увеличава капацитета и желанието (на съюза) за действие, засилва устойчивостта му и гарантира солидарността и взаимната подкрепа".
"Език на силата"
Предишната версия на документа бе посрещната с критики, че агресивното поведение на Москва не включва специфини точки като военни заплахи, превръщане на енергията в оръжие и хибридни атаки. Някои източноевропейски страни членки пък посочиха, че ЕС може да се превърне в геополитически фактор само ако играе роля за сигурността не единствено в Африка, но и в източните страни на Стария континент. В отговор, в новия проект е добавена по-твърда подкрепа, включително за сигурността и отбраната, на източните партньори на блока.
Очаква се лидерите на държавите от ЕС да обсъдят проекта и да засегнат продължаващата война на Русия срещу Украйна на неформалното си съвещание на върха в Париж през идната седмица.
В документа блокът осъжда решително "непредизвиканите и необосновани" действия на Москва, включително военната агресия в Грузия през 2008-а, незаконното анексиране на Крим през 2014-а и подкрепата на сепаратистки групи в района на Донбас. Те, според ЕС, показват, че "руското правителство се опитва активно да възстанови и разшири т. нар. сфери на влияние". Освен за нападението срещу Украйна, Русия е обвинена и заради "готовността й да използва най-голяма военна сила, независимо от правните или хуманитарни съображения, комбинирана с хибридни тактики, кибератаки и манипулиране на чуждестранната информация…и за агресивна ядрена реторика".
Припомнят се "базовите принципи, върху които е изградена европейската сигурност, заложени в хартата на Обединените нации и в документите за основаване на ОССЕ, включително Заключителният акт от Хелзинки през 1975-а и Парижката харта. Те се основават върху териториалната цялост на държавите и границите, въздържане от заплаха или употреба на сила и свобода на държавите да избират или променят договорите си за сигурност, които също са престъпени от Русия в случая с Украйна.
Споменават се и други залахи като Либия, Сирия, Централната африканска република и Мали, в които Москва използва кризи и възможности по егоцентричен начин, включително дезинформация и паравоенни групи като "Вагнер".
"По-силна отбрана на всяка цена"
Последната мобилизация на Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF) е другата радикална промяна на модела на отбрана на ЕС. Блокът реши да премахне забраната за използване на ресурсите си за доставка на оръжия за масово унищожение на трети страни.
Действащите договори на ЕС забраняват да се използва редовния мултинационален бюджет на общността за финансиране на операции с военни или отбранителни последици. Според новите планове, това вече ще е възможно чрез извънбюджетния финансов инструмент на EPF с таван от 5 млрд. евро за предоставяне на военна помощ.
По отношение на разходите за отбрана в новия проект се посочва, че "е станало крайно наложително да се харчи повече и по-добре" в координация между страните членки и ръководството на ЕС. Блокът "ще дефинира целите за увеличени и подобрени разходи за отбрана до средата на 2022-а", като Европейската комисия е натоварена да разработи допълнителни инициативи за съвместни инвестиции.
Данъчни стимули за проекти за въоръжаване на ЕС
Една подобна мярка е предложението, което представи на 15 февруари Брюксел, да се премахне ДДС при покупка на средства за отбрана, произведени в Европа, за да се популяризират съвместни проекти за въоръжаване.
В сравнение с предишния проект на документа за отбрана, новият вариант подчертава "изключителната нужда за гарантиране на военната мобилност на въоръжените сили във и извън съюза". Визира се специално засилването на "двойнственото използване на транспортната инфраструктура на транспортната мрежа на територията на Европа, за да се осигури бързо и безпрепятствено придвижване на въоръжени сили, материали и съоръжения за оперативно разполагане и учения, в тясно сътрудничество с НАТО и с други партньори".
В проекта се предвижда до края на 2022-а ЕС да започне да анализира способността на европейската транспортна инфраструктура за осъществяване на широкомащабни придвижвания с кратко предизвестие и да приключи усъвършенстването и хармонизирането на трансграничните процедури до 2025-а.
