Седмица след като премиерът Кирил Петков настоя Комисията за защита на конкуренцията да провери има ли спекула с цените на горивата, след като пред бензиноколонките се извиха опашки, а цената на масовите горива скочи с до 20 ст. на литър, регулаторният орган мълчи по въпроса.
Тази, както и станалите вече традиционни проверки, няма да открие нищо.
„На пазара на горива у нас няма картел!” А на бас, че с това ще приключи всичко.
Това, разбира се, е въпрос на ценообразуване на един достатъчно развит сегмент от пазара и не е работа на държавата да командори там, контрираха го хора от пазара.
Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова пък възложи на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да провери бензиностанциите в цялата страна във връзка с изкуствено създадената паника и с цел недопускане на спекулативно повишаване цените на горивата.
"За момента не установяваме сериозни нарушения”, каза председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов след около седмица. Този пазарен сегмент не е регулиран и цените не се определят от държавните органи, напомни той на Нинова. След което се сети, че в началото на пандемията – през март 2020 г. – бе приет текст, който ограничаваше цените на стоките и услугите да не надвишат средната им стойност за изминалите 3 месеца.
"Този текст така и не влезе в сила", подчерта председателят на КЗП.
По думите му е възможно веригите бензиностанции, обектите на франчайзинг, да определят цената си от "кораба майка". "Заслужава си да се навлезе надълбоко, самият механизъм на бизнесите позволява, ако има някаква команда, да се стига до бързо действие в ущърб на гражданите", посочи още Маргаритов. Това е изводът, вместо да подпукат двете малки вериги бензиностанции, които рязко вдигнаха цените на 2 март вечерта и да видят дали няма синхонизиране във времето.
Едва след това идват младежката, пък после и възрастната ГЕРБ, които вероятно веднага са се присъединил към пушачите на пазара на горива у нас. Но на тях това им е част от опозиционната работа.
Та вместо Икономическата полиция, а защо не и ДАНС да нахлуят
във веригите-провокатори и да потърсят и политически връзки, министрите решиха да постъпят по традиционния, най-лесен, изтъркан и наивен начин.
Дотук с „вътрешните работи”. Но цигара край бензиноколонките най-вероятно ще запали и … Европейската комисия. Освен ако Войната не промени плановете й.
Европейската комисия с плана “Готови за 55” определи увеличаване на минималните акцизни ставки върху изкопаемите горива от началото на 2023 година, а заедно с това и допълнителен данък с плащането на емисии от транспорта.
България вече 15 г. е на минималните нива на акцизните ставки в Европа, като всяко повишение автоматично ще доведе до вдигане на цените за потребителите. Най-силно ще се усети това при “социалните” моторни горива, а именно пропан-бутан и компресиран и течен природен газ, където повишението на акцизните нива ще е в пъти. Още по-силно ще се усети от домакинствата, където сега има нулеви или силно занижени ставки, а от 2023 г. е предвидено акцизът да е идентичен с този при моторните горива.
„Увеличение може да има към края на тази година, когато ЕК ще излезе с конкретна промяна на акцизната директива. Може да прогнозираме, че ще има увеличение от 0,40 до 1,20 лева за литър или килограм нефтопродукти”, каза за „БАНКЕРЪ” Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация.
Остава
да видим войната в Украйна ще спре ли „позеленяването” в сектор „горива”.
Българският пазар на горива има един дефект – бензиностанциите са около 3000, но има едни други, "ведомствени" – над 30 000! Те са в големи ферми и производители на земеделска продукция, транспортни компании, строителни компании, добивни компании. Някои от тях употребяват сериозни количества – 20 – 30 – дори 80 000 литра на ден. Те съществуват, за да може комбайнът, редосеялката, автогрейдерът и тирът да има къде да заредят, а не да задръстват пътищата. Но там се пушат най-много цигари. Несъвършеното законодателство е приравнило тези обекти до универсалните – никой проверяващ не ще да гази кал, за да ги търси някъде в полето или по складовете в края на града, а там масово се зареждат лични автомобили.
Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията проведе мащабно проучване за размера на сивия сектор на пазара на горива през 2019 година. Изводът беше, че през него се въртят 1 милиард лева, а щетата за бюджета е малко над 500 милиона лева. Как се е променила картината оттогава насам?
За съжаление, нямаме данни за нито една от двете следващи години, казва той. Има симптоми, че има ръст в сивия сектор. Като се сравняват данните за трафика, които имаме от Агенция „Пътна инфраструктура“ с продажбите на гориво, се вижда, че трафикът не спада толкова значимо, колкото оборотите на бензиностанциите. Това, като че ли, много по-ярко се вижда през втората половина на 2021 година.
Как би се отразило на сивия сектор
вдигането на акцизната ставка, каквото е заложено в зелените регулации на Европа?
Ето какво обяснява Безлов: „Ефектът ще е като при всяко вдигане на цените. При цигарите той беше много драстичен през 2009-2010 години. Там имаше резки скокове на акциза, за да се изравним с минималните нива на ЕС. Примерно, 2010 г., която съвпадна с финансовата криза, имахме над 40% незаконен пазар на цигари. Беше ясна мотивацията – ако имате производствена цена 50 стотинки, продавате на 5 лева, а разликата е ДДС и акциз, разбира се, че ще сте силно мотивирани да се влеете в сивия сектор”.
Жестокостта на пазара
Българският пазар на горива е свободен за конкуренция с изключение на олигопола на „Лукойл Нефтохим”, който се явява исторически основен производител и търговец на едро на горива у нас. Вносът обаче хич не е за пренебрегване и неговият дял трепти около 40 процента.
Много често обаче се задава въпросът как точно се определят цените по бензиностанциите. Когато са близки, подозираме картелно споразумение. Когато се различават, защо някои продават по-скъпо? Най-резонният въпрос е защо често в Северозападна България, най-бедният регион не само в България, но и в Европейския съюз, цените на колонките изпреварват тези в богатия Пловдив или Бургас.
Всяка компания, член на Българската петролна и газова асоциация, има Ценови съвет. Този съвет се събира всеки ден и определя цените по региони, дори конкретно за всеки обект.
Как?
Цените по региони са предсказуеми, защото се определят на базата на трайно действащи фактори – транспортни разходи, потребление. Ето затова в Бургаски район цените са най-ниски.
Корекциите на второ ниво са за отделните обекти. Цените там се определят от големината на обекта (едно е да има зона за хранене и магазин, друго е да стърчат само колонки), пътникопотока, конкуренцията с обекти на други фирми, нивата на заплатите.
Ето ги и причините в Северозападна България цените да са относително по-високи: Затруднена транспортна достъпност – нефтопроводът Бургас-София е далеч, няма добри жп връзки, горивата се транспортират с цистерни, което е най-скъпият начин. Е, да, ще коментира някой, но в този регион заплатите са най-ниски и чести са примерите, че хората масово зареждат до 10-15 лева.
Да, но при горивата няма еластичност на търсенето – не можеш от Монтана да отскочиш до София, за да заредиш. Куриерските фирми също отказват да ти доставят гориво "до прага".
Пазарът понякога е жесток.
