Нефтът засега ни е сигурен, въпреки че се солидаризирахме с останалите 26 държави от ЕС и затворихме пристанищата си за руски танкери. Като цяло мярката ще се превърне в голямо предизвикателство както за Европа, така и за Русия, която изнася 4-5 млн. барела суров петрол на ден и 2-3 млн. барела рафинирани продукти дневно.
Финансовият министър и вицепремиер Асен Василев още преди санкцията успокои, че на пристанище „Росенец” пристигат кораби, които “вече не са руски до голяма степен”, така че България да е сигурна, че ще има стабилни доставки.
Собственик на рафинерията в Бургас е компанията “Литаско”, която е регистрирана в Швейцария. Корабите, които ползва, също не са регистрирани в Русия.
Суровият петрол „не го мислят” и в парламента. „В момента пазарът на горива в България е нормален“, заяви на 9 март пред БНР председателят на парламентарната комисия по енергетика и депутат от „Има такъв народ” Радослав Рибарски.
Това стана преди комисията да изслуша представителите на Българската петролна и газова асоциация (БПГА).
След срещата стана ясно, че от
БПГА са предложили Българската банка за развитие да дава гаранции
за поддържане на Държавния резерв, защото търговските банки бягат от тази дейност. Обсъдени са възможностите да се намали ДДС върху горивата, акцизите или да се „пипне” дела на биодобавката. Дерогация на еврозаконодателството по отношение на акцизите е трудно да се постигне, е било единодушното мнение.
„Зависимостта на България е голяма. Диверсификацията, която се стремим да постигнем от десетилетия, не успяваме да я постигнем. Отново се очакват бързи, краткосрочни мерки, които е трябвало да бъдат взети преди минимум 10 години“, коментира Радослав Рибарски.
На този етап, не можем от днес за утре да се откажем от руските горива, подчерта той.
Резервите на „Лукойл“ са налични, увери председателят на енергийната комисия. Стига да не се повишава рязко търсенето и да не се всява паника, която да води до презапасяване с горива, допълни той.
Рибарски обърна внимание върху повсеместното запасяване с горива в Европа, което води до рязкото покачване на цените и изрази надежда „щом се достигнат критичните минимуми, пазарът да се успокои“.
Рибарски определи евентуално замразяване на цените като „доста радикална мярка“. Не се мисли и за намаляване на ДДС и акцизите, защото те хранят бюджета.
Проблем обаче е газът.
„Хранилището е на нива, които са обичайни за този период от годината. Ограничени са освобождаванията на количества природен газ от „Чирен“. При нужда се използват наличните количества от тръбите. Нагнетяването като процес би трябвало да започне след средата или към края на март. Газ, който пристига по договорите, сключени с Русия“, посочи още Радослав Рибарски.
Добивът от газохранилището "Чирен" е преустановен и по заповед на министъра на енергетиката Александър Николов съоръжението е преминало в режим нагнетяване, съобщи 5 дни преди Рибарски новият председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров. Той поясни, че целта на тази мярка е натрупване на резерви в случай на криза с доставките.
И по темата „газ” обаче има лъч надежда. Много малка част от електроенергията на България се произвежда от природен газ, което е голямо предимство в момента. Защото независимо, че цената на тока расте, себестойността на българската продукция не следва този ход.
Това първо осигурява извънредни печалби за държавните износители, второ има достатъчно средства за компенсация на потребителите – и домакинствата, и за бизнеса. Така че управляващите имаме ясен план и няма да допуснем обедняване, каза той.
Проблемът обаче е, че практически работим с един доставчик на газ, който заради войната става все по-несигурен. Това няма да остави българите на студено, защото алтернативи има. Но в един момент може да се окаже проблем за индустрията – торове, стъкларски заводи. Все пак планът е интерконекторът с Гърция да бъде готов до средата на годината, което ще осигури алтернативи.
С други думи,
България има достатъчно буфери да посрещне криза
– и бюджетни (при висока инфлация – високи ДДС-постъпления, както и резерви в заложените капиталови разходи, които така или иначе няма да се изпълнят изцяло), и в енергетиката.
На кореннно противоположно мение са мнозина финансисти.
„3-5% от потреблението на газ в Европа отива за производство на селскостопански торове, основно в Германия. Отделно, Русия е най-големият вносител на торове в ЕС, а Беларус е най-големият световен производител на калий, без който няма калиеви торове. С две думи, ембарго на руска газ не е само студ, а и инфлация на храни”, коментира Георги Кадиев, бивш зам. финансов министър.
Той не вярва на ЕС, които излязоха с документ как ще намалят потреблението на руски газ с 2/3 до края на 2022. Това са 100 млрд.куб.м. газ годишно, от тях 14% щели да дойдат, като намалят температурите на парното отопление с 1%, а цели 50% от внос на втечнен газ, т.е. 50 млрд.куб.метра. "Проблемът е, че целият световен втечнен газ е дългосрочно продаден, а ново производство тази година ще бъде общо 33 млрд.куб.метра. И всичкият да го вземе Европа, което няма как да стане, пак не стига", смята Кадиев.
Ситуацията с петрола
Според Кадиев – в нормална ситуация Русия произвежда около 10 млн. барела петрол на ден, от тях около половината за Западна Европа и САЩ.
При пълно ембарго на руски петрол ситуацията изглежда така:
Саудитска Арабия през март произвежда 10.3 млн барела на ден, максимален капацитет 12 млн. барела на ден, но засега не възнамеряват да го правят.
ОАЕ през март ще пуснат 3 млн барела на ден, при максимален капацитет от 4 млн. барела на ден, но и те не искат да вдигнат добива.
Венецуела има допълнителен капацитет за производство на 0.75 млн барела на ден, но ако паднат санкциите. Американските власти вече преговарят с Венецуела за увеличаване на доставките към САЩ.
Иран е с допълнителен капацитет 0.4 млн барела на ден, но и тук всичко зависи от падането на санкциите.
При ембарго, цените ще изхвърчат, казва Кадиев. Големите победители ще са все „демократични” държави като Саудитска Арабия, Венецуела, Иран и т.н.
Но близкото бъдеще ще покаже още възможни конфигурации и ще даде известна светлина за изборът на доставчици.
