Г-н Василев, максимата гласи: решителният невинаги печели, но нерешителният винаги губи. Някои коалиционни практики създават впечатление за противоречивост в работата на кабинета – министри на БСП са против охраната на българското пространство от нидерландски изтребители, темата за помощ с боеприпаси за Украйна е или срамежлива, или направо табу, при положение, че много европейски страни изпращат оръжия, а Турция помага със знаменитите вече „байрактари“, без това да й попречи да домакинства на външния министър Лавров или да бъде окачествена като участник в конфликта. За какво говори това – за снишаване, ослушване или направо зависимости на някои от вашите коалиционни партньори?
– Управлението е в доста сложна конструкция, с партии, които дълго дори не си говореха. Но постигаме балансиран и ясен подход. Помагаме на Украйна, приемаме съюзнически сили на наша територия, защитаваме независимостта на България, интегрираме се добре в НАТО – виждате качествата на новия военен министър. Във време на война единственото, което нямаме, е време. А трябва да се действа бързо и решително. Въпреки опитите за дестабилизация, насаждането на страхове у населението и политическото използване на ситуацията, икономиката ни стои доста стабилно, базата за хората и бизнеса е стабилна, което позволява да се прави нормално планиране. Що се отнася до националното ниво, там текат процеси, свързани с няколко възможни сценария – благоприятни, негативни и тежки. Готвим се за всички, за да не бъдем изненадани. И не става дума само за инфлация и парични потоци. Говорим за логистика, физическо наличие на стоки – неща, за които Европа не е мислила от Втората световна война насам.
По-далновидните икономисти вече мислят за следвоенната икономика. И то не как ще се разпределя плячка, а как ще се преразпределят инвестициите в „новия свят“, което често зависи от ясните знаци по време на самия конфликт. Толкова ли е голям проблемът да бъдат изпратени боеприпаси на бедстваща Украйна, след като повечето ни съюзници го правят? Тази по-уклончива позиция под натиск от БСП ли идва?
– Не мисля, че е проблем да се изпратят боеприпаси в Украйна. Но в момента това не може да стане директно. Те трябва първо да стигнат до Полша или Румъния, откъдето се поема логистиката, в координация с Украйна. Но проблемът не е в БСП. Проблемът е в цялостното разделение в българското общество. Което ясно показва, че имаме да извървим дълъг път като общество, докато дораснем до взимането на такива решения.
Какъв е изборът – емоционален или цивилизационен?
– Даже не бих казал цивилизационен. Не съм сигурен, че хората, които са против военната помощ за Украйна, задължително биха искали да живеят в Русия на Путин. През последните десетилетия има изключително много пропаганда, дезинформация и това създава объркване в цялото общество. И има хора, на които им се плаща, за да създават това объркване. В Русия, примерно, родители не могат да повярват, че синовете им са в Украйна и какво се случва там. Родители не вярват на децата си, камо ли на телевизии, вестници и сайтове. Това не е случайно. От времената на Хитлер и Сталин знаем какви ресурси хвърлят тоталитарните режими за обработка на общественото мнение. Времената са различни, но похватите са същите. Много е важно българският интерес да бъде осъзнат без страх. У нас има хора, които си казват: „Какво ще стане, ако…“. Ако животът ти се управлява от такива съображения и от страх, ти не живееш истински. И никога не можеш да вземеш свободни решения. Преодоляването на тази емоция отнема време. Ако се използва насилие за преодоляването на тази емоция, ефектът ще е обратен.
Много хора си задават въпроса какво би се случило с българския посланик в Русия, ако беше си позволил думите и поведението на Митрофанова. Дали би останал на работа в Москва? И биха ли си позволили подобни епитети руските посланици в Берлин и Париж?
– Не съм запознат с историята на дипломатическите отношения, но не знам да има изгонен посланик на някоя от двете страни. А агресивно поведение на руски посланици сме виждали и в ООН, и в други държави. Не мисля, че случаят у нас е уникален, но е изключително неприятен. Посланичката беше извикана при премиера Петков и силно си надявам това да не се повтори, защото в противен случай ще трябва да прибегнем до доста по-груби действия.
Като говорим за посланици, един от нашите бивши посланици в Москва, човек със сериозна експертиза, твърди, че Русия е дала команда за сваляне на „Продължаваме промяната“ от власт. И добавя нещо публично обсъждано – че българското задкулисие се генерира в Москва. Приемате ли тези тези?
– Не мога да отговоря на този въпрос, нямам нужната информация. Но това, което виждам е една доста добра координация в организиране на кризи, чрез всяване на паника. Дали тази координация е с местен източник или източникът е Москва, нямам информация. Но това малко противоречи на началото на разговора, когато вие се усъмнихме, че сме достатъчно твърди.
Нерешителният винаги губи и това е аксиома.
– Ако сте на мястото на Русия, защо ще сменяте правителство, което е нерешително? Някои наши действия дразнят силно хора, които са свикнали да получават порции от държавата. Те дразнят и хора, които са свикнали да продават националния интерес, срещу подкрепа и облаги от чужбина. Защото действията на правителството защитават българския национален интерес. Единствено него. Атаките към нас са и от дясно, и от ляво. Едните ни упрекват, че сме анти Русия и подкрепяме американците, другите казват, че сме с руснаците и против НАТО. Българският интерес в настоящата ситуация е да сме на масата за преговори в НАТО и Европа и да помагаме кормилото да се върти в правилната посока. Правилната посока е Европа да прекрати енергийната си зависимост от Русия, за да гарантира икономическа си независимост. А НАТО да подсили фланг така, че никой да не си помисля, че може да атакува държавите в Източна Европа. Това е българският национален интерес. Това трябва да стане по начин, който няма да застраши българската икономика, нито пък да направи цената за българското население непоносима. Действията трябва да са внимателно премерени.
Не е ли точно сега подходящият момент да се осветят напълно икономическите проекти, довели до сегашния енергиен васалитет на България спрямо Русия и газовата безизходица – милиардите в несъстоятелния проект АЕЦ "Белене", милиардите в значимия единствено за Москва "Турски поток", куриозно изчезналата "пътна карта" по него, пък дори и изгонването на "Шеврон" и провалянето на проекта за добив на роден шистов газ?
– Първо, в момента не сме в енергетична безизходица. Имаме много ясен план как при спиране на газовите доставки от Русия, ние продължаваме да имаме газ – и за бита, и за производството. При това с непрекъснати доставки. Може би по-скъп, но осигурен газ. Проведохме разговори и с „Лукойл“, така че при прекъсване на руските доставки на петрол, снабдяването да продължи. От гледна точка на електроенергийната система, проведохме изключително тежки преговори с ЕК, за да запазим в максимална степен въглищните централи в Маришкия басеин и махнахме газова централа за електроенергия, която щеше да ни постави в тотална зависимост от Русия. Така че от енергийна гледна точка имаме варианти.
