След спирането на давността и мораториума върху цените на тока, парното и водата при извънредното положение ръководеното от вицепремиера Корнелия Нинова икономическо министерство стигна до небивала екзотика – форсмажор за всички сектори в българската икономика. Форсмажорът в случая е причинен от войната в Украйна и води до скок на цените, водещ до невъзможност за изпълнение на договорите. На пръв поглед изглежда очевадно за широката публика, след което става ясно че е несъстоятелно от юридическа, икономическа и житейска гледна точка.
Докато депутатите се разправят по темата, Нинова уверява че "актът е готов, в момента е на междуведомствено съгласуване и вероятно ще се гласува на Министерския съвет следващата седмица“. Каза го след среща със строителната камара с добавката, че го искали всички браншове. В случая решили форсмажорът да е от 24 февруари, когато започна войната, до края на март. Дали пък нямат сигурни уверения от Путин и Байдън, че дотогава войната ще е приключила – при положение, че такава не е обявявана?
За възможност с акт на кабинета да бъде обявен национален форсмажор, при това със задна дата, едва ли някой юрист е подозирал. Такова правомощие Министерският съвет няма, нито пък може да наложи подобно нещо в стопанския оборот. Форсмажорът е уреден в Търговския закон с понятието "непреодолима сила", което има определено съдържание и предпоставки. То е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, при наличието на което длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.
Тази неотговорност е обаче води по начало до временно спиране на изпълнението по договора, а не решава проблема с повишението на цените. Само ако непреодолимата сила трае толкова, че страните нямат вече интерес от изпълнението, договорът може да бъде прекратен на това основание. Но само по съдебен или арбитражен ред в дело с предмет конкретния договор и свързаните с него обстоятелства.
Близка по съдържание и цел е и уредбата на т. нар. стопанска непоносимост", при която когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. При нея договорът може да бъде изменен или да прекратен изцяло или отчасти.
И в двете хипотези обаче трябва да бъде предявен иск и съдът с пълно право няма да дава пет пари за решението на кабинета за обявяване на нещо, което ищецът тепърва следва да докаже. Затова подобно решение изглежда твърде нечистоплътно, за да бъде гласувано. Винаги ще се намери някоя камара да подшушне, че нещо не й отърва бизнес конюнктурата, а държавата всеки път ще плонжира по този начин, така ли?
Та, подобен акт на кабинета си е чиста покана за каскада от откази за плащания, съответно – за доставки на стоки и услуги. При което всеки ще се изживява като форсмажорен длъжник, който може да не плаща. Бланкетен картбланш за всеки търговец да не изпълнява договорните отношения, дори ако няма проблем да го направи с цената на известен спад в печалбата.
За това си има метафора – отваряме кутията на Пандора. Но какво пък – щом министри в писмени отговори заявяват, че по закон нещо може и да може, но по наредба – не, защо да не опитаме. И като се знаем що за народ и държава сме, как пък да не помислим първо за реалните мотиви на подобни управленски финтове. А предвид експертизата на БСП в стопанската сфера, направо си се молим Богу горещо юристът Нинова да не повтори успехите на икономиста Гечев от "онова" Виденово време.
