Парламентарният живот зацикли заради един термин с френски произход. Форсмажор е думата, която спъна работата на и без друго лутащият се из обществено-политическите кулоари парламент. Това се случва след апела на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова правителството да обяви форсмажорни обстоятелства на територията на цялата страна.
Уж у нас дума дупка не прави, но уви, това не е така, поне що се отнася до политическата ни реалност. След като Нинова подхвърли форсмажора , той цопна в блатото на партийното противопоставяне и настана истерия. От ГЕРБ скочиха и обявиха че това решение ще изправи правната система пред разпад. От "Продължаваме промяната" пък коментираха, че това не е най-доброто решение в ситуацията, давайки очевиден знак, че са напълно наясно със самата ситуация.
"Демократична България", която в последно време не прави нищо друго, освен да бди за върховенството на закона и в останалото време да зове за съдебна реформа, пък определи форсмажора за твърде радикална мярка.
А един от героите от римейка на познатия екшън "Лице на заем" Костадин Костадинов, който върви по стъпките на скандалния оригинал Волен Сидеров и в скоро време се очаква да окупира някоя телевизия, припомни старата истина, че ние се намираме във форсмажор вече 32 години. И заяви, че това не е добро решение.
За да дадем своя принос в дискусията, ще уточним, че въвеждането на обстоятелството на непреодолима сила изисква страни по някакво споразумение, които временно се освобождават от отговорност при неизпълнението му. Въпросът е кои са страните, какво е споразумението и кой печели от цялата тази ситуация?
Ако продължаваме да вярваме, че народът е страна по споразумението, каквото по същността си е парламентарната република, това ще ни донесе още много нерви и страдания. Както казва Костадинов, 32 години се убеждаваме в това. Остава ни надеждата, че както през всичките тези години, и сега всичко се прави в името на народа, и тези които го правят, си знаят работата.
Надеждата едва едва мъжди. И не може да бъде другояче – притиснати под непосилната тежест на инфлацията, ръстът на цените на храните, горивата, дъх не ни остава и вече губим крехката светлинка от края на тунела.
Докато политиците спорят що е това форсмажор и има ли той почва у нас, ще сдадем багажа.
А само на 360 километра южно, без да обявяват, че има обстоятелства с непреодолима сила, гръцките власти просто предприеха няколко мерки, за да дадат възможност на обикновените граждани да си поемат дъх.
Както съобщиха медиите от южната ни съседка, държавата там ще субсидира зареждането на автомобилите с гориво като част от мерките за подпомагане на потребителите. Субсидията е 22 евроцента на литър бензин, мярката е за зареждане до 60 литра месечно и ще се прилага за период от три месеца.
Мярката важи за зареждане на до 60 литра месечно и ще се прилага за период от три месеца, като право да се възползват имат физически лица, подлежащи на данъчно облагане в Гърция, с деклариран доход до 30 000 евро годишно. За тази мярка правителството е разчело, че ще бъдат изхарчени 130 млн. евро. А целият пакет от животоподдържащи инициативи ще струва на кабинета близо 1 млрд. евро.
И всичко това се случва, без управляващите да удавят гърците в претенциозни думи.
Ние обаче дори не сме като власите, защото сме на път да се удавим в думи още на брега, много преди да нагазим в Дунава.
