Петчленен състав на Върховния административен съд остави без разглеждане жалбата на Гражданско движение БОЕЦ срещу решение на Пленума на Висшия съдебен съвет от 22 юли 2021 година, с което беше отклонено като недопустимо искането на бившия служебен правосъден министър Янаки Стоилов за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор Иван Гешев.
Според административните съдии сдружението не е страна в административното производство и затова няма право а жалба до съда.
Приключването на процедурата по жалбата на БОЕЦ отваря пътя за връщането на искането на Стоилов за обсъждане по същество във Висшия съдебен съвет (ВСС).
Така, освен с предложението за прекратяването на мандата на обвинител номер едно на правосъдния министър Надежда Йорданова, което ще се гледа от съдебните кадровици след седмица, те ще трябва да обсъдят и предложението на нейния предшественик.
На 12 април ВСС ще решава дали да прекрати предсрочно мандата на Иван Гешев като главен прокурор.
Съветът прие като допустими за разглеждане по същество пет от посочените от правосъдния министър основания и три частично. Едно беше отхвърлено като недопустимо.
Преди заседанието вчера Иван Гешев подчерта, че предложението на Надежда Йорданова е политическо. Правосъдният министър отговори, че осъществява правомощията си по Конституция.
Часове преди заседанието на Съвета стана ясно, че предстои горещ дебат.
В ранните сутрешни часове от пресцентъра на прокуратурата подгряха с почти 30-странично становище на Иван Гешев, в което той определя искането за отстраняването си като "пореден опит за политическо въздействие върху независимата съдебна власт". В него той изброява грешки, неточности и противоречия със закона и с Конституцията. Главният прокурор допълни становището си – вече лично пред журналистите и нарече предложението на Надежда Йорданова "координирана атака с участието на изпълнителна власт" и "нападение срещу държавността".
"Понеже не виждам никакъв смисъл, дори и политически, при положение че в момента, ако видите социологическите проучвания в тази така наречена "съдебна реформа", защото това, което се пропагандира, не е съдебна реформа, интересува между 4 и 7 процента от българските граждани. Знаете какво ги интересува българските граждани – цените на тока, на газа, цените в магазините и какво ли още не и не виждам даже никаква политическа логика в това искане. И затова единственото обяснение, което имам, надявам се да не е така, това е овладяване на прокуратурата за използването ѝ за нелегитимни политически цели. Надявам се да не е така", посочи той.
От своя страна правосъдната министърка отговори:
"Видно е, че министърът на правосъдието има конституционни правомощия да иска прекратяване на мандата на главния прокурор, както и между впрочем на председателите на ВКС и на ВАС, много ясно Конституционният съд е обосновал това правомощие, а именно от гледна точка на взаимодействие между държавните власти и в крайна сметка, че нито един в държавата не може да бъде недосегаем. А що се отнася до избор на следващия главен прокурор, процедурата е много ясна, в тази процедура не е посочено, че изпълнителната власт избира главен прокурор, напротив".
