Крайно време е да си признаем публично и на висок глас, че в някои отношения от днешните български медии по-зле са единствено телевизията, радиото и вестника в Северна Корея. Нарочно не казваме, че българските журналисти са зле, защото според новодемократичните ни разбирания, отдавна журналистиката и медиите са две съвършено различни неща. Които – както се вижда вече и с невъоръжено око – спокойно преживяват едно без друго. Или казано в прав текст – днес война по пътищата няма. Има олигофрени и психопати на свобода, корумпирани държавни служители и десетки милиони бюджетни лева за крадене.
Все още не знаем кой точно лъже формалните лидери на управляващата коалиция Кирил Петков и Асен Василев, но отдавна вече е ясно, че ги лъже наедро, безогледно и безскрупулно. Защо те все още му вярват си е най-„обикновено“… осмо чудо на света, тъй като откакто четворната коалиция е на власт, тройното съотношение „Успех – гаф – провал“ е в полза на гафовете и провалите. И то в много голяма полза.
Един пример. Прекрасно е, че четворната коалиция възстанови статута на Народното събрание като първоизвор на държавната власт и като върховен блюстител на законността в милата ни татковина. Все пак България е република с парламентарно управление, цялата власт произтича от народа, а обитателите на парламента са легитимна представителна извадка на суверена.
Досущ като в предишни техни начинания обаче Кирил Петков, Асен Василев и техните коалиционни партньори пресолиха манджата. И то толкова много, че депутатите от мнозинството взеха да се изживяват и като
еднолични началници на изпълнителната власт.
Миналата седмица в публикацията ни „Задкулисието спечели още една (анти)реформаторска битка“ за кой ли път отворихме приказка по тази тема, така че днес просто продължаваме оттам, където спряхме. Тоест – до радикалното обръщане на управленската палачинка и до превръщането на Министерския съвет в нещо като изпълнителна агенция.
Скандалът е известен: откакто влезе в сила Законът за държавния бюджет за 2022 г., управляващата коалиция не желае държавата да изплати на строителния бранш около 1.2 млрд. лв. – за поддръжка и ремонт на съществуващата пътна мрежа.
След бурни явни и задкулисни препирни, размяна на квалификации и упреци от сорта „Да не превръщаме българските строители в гаранти, че за управител на БНБ ще бъде назначен правилния човек“, на 20 април най-после се провидя светлина в тунела. Със 122 гласа „За“ Народното събрание прие решение, с което разреши на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да изплати веднага
50% от договорите за поддръжка на пътищата и 100% от договорите
за полагане на пътна маркировка и поставяне на мантинели.
Останалите пари – около 600 млн. лв., ще бъдат изплатени след ново решение на парламента, взето въз основа на доклад от междуведомствена работна група на двете „ресорни“ министерства – финансовото и регионалното, „придружен“ от подобаващо становище на Постоянната комисия по регионална политика в 47-ото Народно събрание.
Освен това, парламентът благоволи да разреши на АПИ да извършва дейностите, които изрично са й вменени със закон още от времето, когато на бял свят се появява нейният предшественик.
За онези, които си мислят, че това се е случило преди две-три петилетки, а заслугата е лично на Бойко Борисов, уточняваме:
Главно управление на пътищата е създадено на 24 декември 1952 г.,
с Постановление № 922 на Министерския съвет.
Оттогава – вече седем десетилетия – строителството, поддръжката и ремонтите на пътищата са си правомощие на изпълнителната власт. Не, няма отново да си четем лекции по „Държава и право“, „Държавно право“ и „Устройство на държавната власт“. Но ще се опитаме да намерим два-три верни отговора.
Започваме с най-мазната партенка, която граничи с откровената лъжа и бруталната манипулация. Инатът, с който правителството и депутатите на Кирил Петков и Асен Василев отказват държавата да се разплати с „пътищарите“, довел България до катастрофа.
За по-малко от година блестящата републиканска пътната мрежа се била превърнала в нещо по-страшно и от лунен пейзаж – дупка до дупка, а върху кратера – нов кратер. Маркировката вече била по-невидима от призрак на дневна светлина, а мантинелите и пътните знаци дори за скрап не ставали.
Крайните изводи звучат повече от национално отговорно: с безогледната си арогантност,
правителството е разпалило наново войната по пътищата.
И то с такава сила, че миналогодишната ужасяваща статистика вече ни се струва невинна.
То не беше вой до небесата, то не беше чудо.
Единият „връх“ бе изкачен от депутатите на управляващата коалиция, които обявиха, че калпавото строителство и още по-калпавите ремонти по времето на ГЕРБ били взели еди колко си жертви (конкретни географски райони и пътни отсечки няма да споменаваме, защото имаме все пак някакво чувство за благоприличие). Тук, на равна нога, участваха
народни представители на „Продължаваме промяната“, БСП и „Има такъв народ“.
Вторият „връх“ бе обладан от МВР, което най-после сбъдна мечтата си: да изработи такъв проект за ремонт на Закона за движението по пътищата, какъвто на него най му уйдисва: свирепи ограничения, строги мерки, събиране на паричното им изражение на секундата, най-много – на минутата. И най-важното – почти никакъв последващ, т.е. съдебен контрол върху фишовете и актовете. Мотивът – да обуздаем войната по пътищата, която през първото тримесечие взела много повече жертви, отколкото през периода януари – март 2021 година.
Всичко обаче бледнее пред тазседмичния гастрол на Диана Русинова – едноличен представител на неправителствената организация „Европейски център за транспортни политики“ в ефира на bTV радио, където – заедно с председателя на УС на Браншова камара „Пътища“ Стефан Чайков – нарисуваха толкова мрачна картина, че е цяло чудо дето из Територията все още мърдат някакви живи същества. Или казано в прав текст – ако
парламентът не плати „ремонтния“ милиард на секундата,
от 1 май нататък ни чакат невиждани кръвопролития по пътищата. Направо… адът излиза на земята. И то с такава сила, че убитите и осакатените във войната по пътищата ще станат повече от загиналите и ранените в Първата и Втората световна война.
Ами лъжат ни бе, хора! Всички в случая ни лъжат, защото ни смятат за безобидни балъци, които ще си плащат данъците и ще приемат всичко казано за чиста монета.
Война по пътищата наистина е имало, но по времето на социализма и най-много – до средата на 90-те години на миналия век. Обяснението е адски елементарно, но съвсем умишлено никой не иска да отваря очите на широката общественост чак толкова много.
Изписваме само три-четири статистически данни, защото едната част от подробното движение на „нещата“ се вижда в таблицата отдолу, а другата част всеки може да намери в сайта на Националния статистически институт – за броя на МПС-тата през годините, става въпрос.
И така – през 1971 г. в България е имало не повече от 650 000 МПС-та, при катастрофи са загинали 1129 души, а други 7768 са ранени.
Три петилетки по-късно – през1986 г., „картинката“ е следната: близо 750 000 моторни превозни средства, 107 убити, 4990 ранени.
След още четири петилетки – през 2006 г., шосейната „военна обстановка“ изглежда така: над 2.5 милиона автомобила, 1043 загинали, 10 833 ранени.
Следват „репресиите“ по отношение на коланите и превръщането на леките коли от ковчези на колела в хуманни МПС-та и изведнъж… о, чудо!
Годината е… миналата година! Моторните превозни средства в България вече са близо 4 милиона, при катастрофи и пътни инциденти са загинали едва 561 човешки същества, а други 8170 са били ранени.
Е, пита се в задачата: кога можем да говорим за война по пътищата: когато имаме малко автомобили и много жертви, когато имаме четири пъти повече МПС-та и два пъти по-малко загинали или когато… трябва да утроим разходите за ремонт и поддържане на пътищата, защото на задкулисието така му е сгодно?
