Слънчевите лъчи греят все по-силно и по-дълго. Зажъднелите ни сърца на пътешественици само чакат да "срещнат" някой почивен ден и да се понесат навън. Трескаво се преглеждат карти и маршрути за нови пътувания. Докато проучваме и се подготвяме, преминаваме и през познати и обичани места. Неизбежно е да не стигнем до Банско, което ни посреща радушно и през зимата, и през лятото.
Градчето се е сгушило в подножието на Северн Пирон на 927 м надморска височина. Разположен е и на удобно място. Отдалечен е на 56 км от Благоевград, на 145 км от Пловдив и на 150 км от София. Близо до града започва националният парк "Пирин". Банско се разхлажда от протичащата през града река Глазне. Единственото населено място по течението на реката е град Банско. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Югозападно от града има и минерални извори.
В Банско има и гара на железопътната теснолинейка Септември-Добринище.
Безспорно Банко е познат като ски център. Най-високата негова точка е на 2560 м, а най-ниската – на 1000 метра. В Банско има ски трасета – и за начинаещи, и за напреднали и за опитни скиори и сноубордисти. Кабинкова въжена линия помага на скиорите.
Градът може да предложи и други забележителности на туристите. Специфична характеристика в архитектурата на града е Банската укрепена къща /характерен подтип българска възрожденска къща тук, обикновено се датира от XVIII век до 60-те години на XIX век/. В града се намират няколко забележителности, които са част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Една от тях е Веляновата къща. Тя е архитектурно – етнографски музей, чиято декоративна украса е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е най-оригиналната банска укрепена къща от епохата на Възраждането, която е запазена и до наши дни. Веляновата къща в Банско е била собственост на богато семейство, но когато заможният й стопанин бил на път, нахлули разбойници и убили жена му. Той не се върнал повече в нея и къщата запустяла.
През 1835 къщата е подарена от банскалии на Уста /майстор/ Велян Огнев – от Дебърската художествена школа. Той е поканен да участва в украсата и обзавеждането на храма "Света Троица". Новият собственик изографисва къщата отвътре и отвън, превръщайки я в истинско произведение на изкуството. Къщата е била много модерна за времето си двукатна къща, градена само от камък и дърво, с характерните две взаимосвързани в приземието скривалища и пет стаи на етажа с чардак. Голяма ценност представляват стенописната украса на "Синята стая", изкусната дърворезба на чардака /централната розета/, геометричните и растителни мотиви в югоизточната стая на южната фасада.
Къщата има малки прозорци с железни решетки, залостващи се врати, вътрешни и външни бойници.
Веляновата къща се откроява в най-голяма степен с богатото си декоративно си оформление, което контрастира на строгостта на архитектурата и укрепеността на сградата. Интериорът и фасадите са декорирани с дърворезба и стенописи. На централната фасада има пана с растителни композиции, барокови елементи, клонки и птици. В ниските части на стените има пана, а над тях фризове с богати орнаменти и пейзажи със сцени от бита – подобна вертикална композиция напомня на църковната украса. В сцените Велян Огнев изобразява заливи, крепости, църкви, сгради, растителност. С високо качество е изработката на резбованата розетка на тавана на чардака и капителите на колоните му.
