Хърватите очакват да разберат дали националната икономика е в достатъчно добра форма, за да се присъедини към еврозоната. Напредъкът на страната ще бъде оценен в анализ на Европейската централна банка и Европейската комисия, който трябва да бъде публикуван на 1 юни. Въз основа на анализа на набор от фактори, включително за равнището на инфлацията и на публичния дълг, чиновниците от Брюксел ще дадат препоръки на националните правителства дали да позволят на Хърватия да влезе в еврозоната на 1 януари 2023-а.
В случай на благоприятен резултат, адриатическата република с население от 3.9 млн. души, ще е първият нов член на блока на еврото след като последно Литва влезе в него през 2015-а. Освен че ще затвърди западната си ориентация след десетилетията, прекарани в бившия социалистически блок след втората световна война, страната ще има и икономическа полза – по-ниски лихвени проценти и по-добър кредитен рейтинг.
Други членове на Европейския съюз от Източна Европа, по-специално България и Румъния, също искат да влязат в общността, докато други, като Унгария и Полша, не са чак толкова ентусиазирани след като видяха "на живо" ползата от независимата парична политика по време и след глобалната финансова криза от 2008-а.
За Хърватия – последната държава, приета в ЕС през 2013-а – инфлацията е най-голямото предизвикателство след като войната в Украйна запрати цените на енергията и на други суровини до исторически максимуми. Всъщност, това е проблем за цялата еврозона, където индексът на потребителските цени през май скочи до рекордните 8.1% годишно.
Хърватите са оптимисти, че ще успеят да изпълнят инфлационните изисквания, които са валидни и за останалите членове на блока. Хармонизираният с ЕС инфлационен индекс на страната е бил около 4.7% на годишна база през април, по данни на председателя на централната банка Борис Вучич, който ще влезе в управителния съвет на ЕЦБ, ако Хърватска бъде приета в еврорегиона.
Председателят на еврогрупата Паскал Донъхоу похвали преди време "огромните усилия" на Загреб да се подготви за въвеждане на еврото и изказа надежда за напредък. Една от трите големи международни кредитни агенци "Фитч рейтингс" пък публикува през седмицата докад, в който посочва, че "всички необходими критерии за структурни реформи са постигнати" и че съществува "достатъчна политическа подкрепа" за членство в еврозоната.
Хърватската куна се движи в тесен търговски диапазон спрямо еврото след като през 2020-а страната влезе в "чакалнята" на общността – ERM-2, заедно с България. Ентусиазмът на българите за присъединяване към блока на еврото обаче е доста хилав в сравнение с хърватския.
