Шокиращите предложения за поскъпване на тока и топлата вода , успяха да впечатлят всички в последните дни. И наистина е повече от непоносимо ако само след месец топлата вода на чешмата започне да струва с 50-60 или 330% повече спрямо сегашните цени. И този шок в никакъв случай няма да се понесе добре от потребителите. И мениджърите на тези компании знаят прекрасно този факт. Вероятно дори и самите те не очакват подобно поскъпване на услугите за топлоподаване да бъде факт.
Все пак в момента всичко е в ръцете на Комисията за енергийно и водно регулиране, която трябва да определи цените за регулирания пазар. Този процес от година на година става все по-труден, но вече му се вижда края.
По план след 2024 г. целият пазар на електроенергия у нас трябва да бъде либерализиран, а КЕВР ще остане само с две задължения – да дебне дали няма изкривяване на пазара и да защитава енергийно бедните. Властимащите йезуитски протакат това изискване за либерализация от години, но по всичко личи, че на Брюксел вече му е писнало и съвсем скоро ще ни принуди да заличим регулирания пазар от лицето на земята.
Всъщност, като стана дума за енергийно бедни, в милата ни политическа и социална действителност все още няма конкретна дефиниция за това кои домакинства трябва да получават помощни от държавата и по какви критерии. Тази празнота създава хаос в редица други социални политики, но решаването на проблема се "подмята" между социалното и енергийното министерство така, сякаш двете ведомства се намират на южния и на северния полюс, а не на някакви си стотина метра едно от друго. Друг е въпросът, че най-вероятно и шефовете им, и правителството, и депутатите (управляващи и опозиция този път са в един кюп) ги е страх и срам да дефинират категорията "енергийно беден", защото… в нея автоматично ще влязат близо 60% от българските домакинства.
Другото главоболие, което управляващите създават на КЕВР звучи така: как енергийният регулатор
ще изчисли цената на природния газ за следващите 12 месеца,
след като основният доставчик – „Булгаргаз“ ЕАД, няма нито един подписан дългосрочен договор?
Сегашният контракт изтича в края на 2022 г. и е с „Газпром“. За никого вече не е тайна, че оттук нататък в Москва трябва да се случи наистина чудо на чудесата, за да възстановим – дори и частично – взаимно изгодните бизнес начинания. Докато тази мечта се сбъдне обаче – ако изобщо се сбъдне някога – ще се наложи да се оправяме сами. В условията на завъртени руски кранове и под натиска на безумно динамичните световни енергийни борси.
Опциите пред КЕВР не са кой знае колко много, даже е само една: да смята цените на природния газ по котировките на основния европейски индекс – този на нидерландската газовата борса TTF. Там обаче нивата през миналата зима се покачиха здраво, а в момента устойчиво се движат в диапазона 90-100 евро/мвтч. Като за летни цени, тези стойности са
5 пъти по-високи спрямо миналогодишните нива,
когато природният газ се търгуваше за около 20 евро за мегаватчас.
Не бива да забравяме и фактът, че ще разчитаме за доставки на природен газ и от Азербайджан. Очакванията са газопроводът Комотини – Стара Загора да започне работа след три-четири месеца и ще осигури нужните ни количества природен газ както за нас, така и за региона. Това не бива да ни кара да се чувстваме щастливи, защото за база на доставките си Баку използва нефтената компонента, а не европейските борсови цени. Тоест – скъпият петрол ще продължи да си прави лоши шеги с нас, докато плащаме азерското синьо гориво.
Така погледнато, тежката зима вече чука по вратата на КЕВР и "настоява" за вземането на още по-тежки и непопулярни решения. Например – по повод близкото бъдеще на държавните енергийни компании като НЕК, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, след като исканото от тях поскъпване на тока най-вероятно няма да бъде уважено от регулатора. Най-вече заради свръхпечалбите, които генерират и които правителството преразпределя като част от антикризисните мерки.
Проблемът тук е, че на тези предприятия им трябват свободни пари за ремонти и инвестиции в електропреносната мрежа. И понеже в момента такъв свободен ресурс няма откъде да се появи – заради споменатото антикризисно разпределение на печалбите им – тези компании искат нови цени. И може би "някой" трябва да се позамисли по въпроса, защото
отбиването на номера и заиграването с потенциалните избиратели
вече ни закачиха една обица на ухото – извадената от строя ПАВЕЦ „Чаира“, станала жертва на калпав ремонт и имитиране на инвестиционен процес. Ами, ако нещо подобно се случи – не дай, Боже! – в АЕЦ "Козлодуй?"
Напоследък управляващите възкресиха идея от правителството на Симеон Сакскобургготски – въвеждане на два типа цени – социални и пазарни. Социалните ще предлагат определено количество електроенергия на ниски цени, а всичко над това количество ще се продава на клиентите на пазарни цени.
„Ние сме готови, ако Народното събрание ни гласува това правомощие, да въведем блок тарифи. Това означава до определена консумация на газ, вода, електричество да се плаща една тарифа. Така може би ще покрием около 50 процента от населението като сметката ще бъде на регулирани и на по-ниски цени, отколкото би изисквало от пазарните сили. Над тази консумация, ако поливаш градината с вода, или си пълниш басейна с вода или отопляваш 800 квадрата резиденция, тогава очевидно сметката ти трябва да е по-голяма“ обясни през седмицата председателят на КЕВР Станислав Тодоров.
Според него, тогава консумацията на един двустаен апартамент и на една резиденция ще бъде на съвсем различна цена. Комисията вече е готова за действие, защото
има достатъчно предишен опит с такова блоково ценообразуване.
До 2015 г. тази практика е прилагана и при водата, и при електричеството.
Експертите обаче не са на това мнение. Според тях идеята звучи добре, но само на пръв поглед и дяволът е в детайлите.
Дори правителството на Царя не можа да я пресъздаде изцяло – идеята за два типа цени накара хората и бизнеса да пестят като разделят имотите си. Така всички попадаха в категорията с ниски цени – инвестицията бе само в добавяне на още един електромер на даден имот след разделението, който тогава не струваше много. Така всяко домакинство отново получава евтина електроенергия, която освен за готвене може пак да отива за подгряване на басейна в задния двор, припомнят експерти.
Точно тези несъвършенства на модела отказаха тогавашната ДКЕР да изпълни идеята на управляващите. Просто тази „либерализация“ се оказа неефективна още през 2003 – 2004 година. Жалко е сега – 20 години по-късно – да се коментира същата либерализация на енергийният пазар. Това е огромна крачка назад, уточниха пред „БАНКЕРЪ“ експерти, пожелали да останат анонимни.
Освен на регулирания,
промени се задават и на свободния пазар.
Те засягат не само либерализацията на пазара на едро, но и подобряване на модела на работа на Българската независима енергийна борса. Освен това вече са налични и т.нар. РРА договори (дългосрочни договори за изкупуване).
Страната ни страната ни вече е задължена да въведе и 15-минутния сетълмент на пазара „В рамките на деня“ към Българската независима енергийна борса. А към 2024 г. подобна "опция" трябва да има и при пазара „Ден напред“.
Предстоящите промени трябва да текат паралелно с разширяването на ВЕИ-сектора, включително и с нови регулации по отношение на съхранението на енергия, които трябва и да се случат така, че да бъде отчетена и възможността за адаптиране на търговците. Всички те отдавна са належащи и затова не търпят повече никакво отлагане. Особено, ако новият регулатор наистина има воля за реформи, а не чака Брюксел да ни опуха с поредната скъпоструваща наказателна процедура, стартирана за неизпълнени ангажименти или имитиране на реформи.
Пламен Симеонов
