Другата седмица правителството ще внесе проекта за актуализицаия на бюджет на България за обсъждане в Народното събрание. Това каза заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев по време на изслушване в парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Бюджетното салдо в края на май е положително
в размер на 570 млн. лв., похвали се министър Василев. За сравнение, за същия период на миналата година имаше дефицит от 140.6 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) се очаква да бъдат в размер на 22.75 млрд. лв. (39.7% от годишния разчет) и нарастват с 2.28 млрд. лв. (11.1%) на годишна база. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват, докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близко до отчетените за същия период на миналата година. Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към май нарастват. Те са в размер на 22.18 млрд. лв. (35.1% от годишния разчет). Похарчените средства по КФП година преди година бяха на стойност 20.62 млрд. лева.
Вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на май от централния бюджет, възлиза на 672 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
Според финансовия министър основният растеж зя петмесечието идва от корпоративния данък – с 24% на годишна база. При данъкът от физическите лица има по-слаб растеж заради това, че много българи са се възползвали от данъчен кредит за младите семейства.
Въпроси имаше и за
неизпълнението на критериите за приемане на България в еврозоната.
Това ни напомниха и от Европейската комисия. Страната ни не е изрядна по критериите за ценова стабилност заради високата инфлация и за съвместимостта на националното законодателство в областта на паричната политика с европейското. Това е записано в докладите за конвергенцията за 2022 за държавите извън еврозоната, сред тях и България, които са правно задължени да въведат еврото.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев направи забележката, че подготовката на България за влизане в зоната е можело да започне и по-рано, особено в институционалната сфера. Вицепреимиерът Василев обаче контрира, че законодателни промени нямаше как да се случат по-рано, защото миналата година дълго време нямаше действащ парламент. Основният въпрос сега за нас е да приемем належащите промени в 100 закона. Така че без участието на парламента не може да стане прилагането на Националния план за въвеждане на еврото у нас.
Инфлацията обаче е проблем за цяла Европа. Сега тя е свързана с енергоносителите, като влиянието им постепенно намалява, каза финансовият министър Асен Василев. Инфлацията при храните почти е овладяна, според него. В момента инфлацията в ЕС се ускори до 8.1% при прогноза за 2 на сто. България се движи изпреварващо, защото като по-бедна страна храните и енергията имат голямо влияние. Очаква се обаче темпът на инфлацията у нас в следващите месеци да се намали, тъй като по-нататък ще правим сравнение и с по-висока годишна база на инфлацията.
Трябва да се има в предвид, че ние сме малка страна и няма как да компенсираме големия ръст на цените на горивата, отбеляза министър Василев. Например, четири пъти е скочила цената на природния газ тази година. До момента правителството взе мерки според своите възможности. Така че днес цената на електроенергията за бизнеса е като през есента на миналата година. Домакинствата пък плащат цената на нивото от юли 2021-а. Там, където зависим от вноса на енергоносители, ние не можем да влияем върху инфлацията, отбеляза финансовият министър.
Заедно с проблемите ни по изпълнение на критериите за приемане в еврозаната /за някои от тях има и обективни причини/, не бива обаче да си посипваме главата постоянно с пепел. България, например, изпълнява останалите три критерия за еврозоната – за публичните финанси, за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти. Числата пък показват, че и в момента има страни от еврозоната, които не изпълняват някои от критериите й. Немалко експерти подчертават, че ситуацията е твърде сложна за всички страни и вглеждането в числата не е от голяма полза за никого.
По отношение на осигуреността на България с природен газ, министърът на финансите Асен Василев отбеляза, че
страната ни не е спирала да купува природен газ.
Всъщност „Газпром“ спря да подава синьо гориво, като ни върна 50 млн. евро,които ние бяхме платили. А природният газ беше спрян с 24-часово предупреждение от „Газпром“. Министърът е категоричен, че България не купува руски газ. В момента той идва по тръбопровод от Азербайджан и втечнен газ от САЩ.
Освен това договорът с „Газпром“ не е прекратен. Той е в сила. И в момента „Булгаргаз“ редовно си кореспондира с руската компания доставчик за изпълнението на договора, както е бил подписан. Този контракт с „Газпром“ изтича на 31 декември 2022 година.
Според министър Асен Василев изглежда това е мотивът на „Газпром“ да спре газа. Освен това, справката показва, че руският доставчик е спрял природния газ на европейски страни, които имат малки количества потребление и изтичащи договори.
Финансовият министър съобщи още, че в енергийната комисия се обсъжда преразпределение на печалбите на енергийните компании за компенсиране на високи цени на електроенергията. От бюджета не се предвижда да се използват суми за тази цел. Ако се наложи, то ще се използват буфери в бюджета.
По отношение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, министър Василев съобщи, че до 30 юни България трябва да изготви и изпрати в Брюксел доклад за изпълнението на реформите през първото и второто тримесечие. В тази връзка за първото плащане очакваме 1.3 млрд. евро. Не се очаква забавяне на получаването на тези пари. Планът нече е по министреството за подгтотовка на изпълнението на предвидените проекти.
