Седмица след като руските войски нахлули в Украйна и започнали да напредват към Киев, група доброволци конфискували голяма къща извън столицата и я превърнали във временен диспансер и полева болница.
Имението е собственост на Виктор Пинчук – един от най-богатите украинци, напуснал, подобно на "събратята си" милиардери, страната в навечерието на военния конфликт. Пинчук, който оттогава се е връщал няколко пъти в Украйна, първоначално се съгласил да разреши на активистите да използват сградата – все пак било война и всеки трябвало да помогне с каквото може. Доброволците обаче просрочили престоя си и отказали да се преместят и дори поканили местни новинарски канали да снимат как са завзели луксозния недвижим имот. А лидерът на активистите Генади Друженко – заявил за уебсайта "Украинска правда", че ще останат в имението до победата.
Окупацията на имота на Пинчук илюстрира ясно как войната променя личното състояние на украинския бизнес елит, изиграл жизнено важна роля за по време на руската агресия през 2014-а, утвърждавайки политическото си влияние и финансови интереси. Днес, осем години по-късно, олигарсите са далеч по-изолирани и икономическата им власт изчезва. И, по думите на бившия министър на икономиката Тимофей Милованов, "те са загубени…и нямат представа какво да правят".
На 23 февруари, ден преди Русия да нахлуе в Украйна, президентът Володимир Зеленски привикал най-могъщите бизнес-играчи в кабинета си, като някои от тях, включително Пинчук и най-богатият украинец Ринат Ахметов, се върнали от чужбина експресно за срещата.
Подобна сбирка на руските олигарси, но ден по-късно в Кремъл, организирал и президентът Владимир Путин, но тя била дистанционна и не чак толкова гостоприемна както украинската. Посланието обаче и в двата случая било едно и също: обединете се зад лидера във време на война.
Двама от присъствалите на украинското събитие споделили за "Файненшъл таймс", че Зеленски апелирал да загърбят съперничеството си и да застанат в защита на нацията – нито повече, нито по-мако. Призивът нямал нищо общо с 2014-а когато Москва анексира Крим и след това отдели част от района на източен Донбас в две сепаратистки републики. По онова време зле екипираната и неокомплектована с кадри украинска армия бе хваната "по бели гащи" и украинските милиардери финансираха доброволно батальони, които се хвърлиха в битка. Няколко олигарси бяха назначени за губернатори на нестабилните руско-говорещи региони, където Москва се опитваше да насърчи други сепаратистки вълнения.
Игор Коломойски – един от собствениците на диверсифицирна бизнес империя в сферата на банковите услуги, железните сплави и медиите, беше назначен за губернатор на родния му регион Днепропетровск, граничещ с разцепилия се Донбас. Той подкрепи множество бойни групи от доброволци, които да унищожат про-руските движения и след това се прехвърлиха в Донбас.
Стоманеният магнат Сергей Тарута – стана губернатор на Донецкия регион, а Александър Ярославски – управител на Харков – вторият по големина украински град. Двамата използваха своя авторитет, пари и медийно влияние, за да мобилизират населението срещу руските опити да дестабилизират и разцепят страната. Други, като Ахметов, който първоначално подкрепяше про-руската Партия на регионите на сваления от власт бивш президент на Украйна – Виктор Янукович, пък се съюзи с Киев.
Днес обаче, когато украинската армия е добре обучена и доста по-стабилна и добре въоръжена, украинските олигарси имат далеч по-пасивна роля в отбраната на родината – да даряват пари и да правят доставки, подобно на милиони техни сънародници. Един от тях споделя за "Файненшъл таймс", че набира пари за финансиране на войната. Ахметов и Пинчук са започнали кампания за популяризиране на филантропските им инициативи. Други, като Коломойски – ключов поддръжник на президентската кампания на Зеленски, пък подозрително отсъства. А Дмитрий Фирташ – живеещият в изгнание газов магнат, издирван в САЩ по обвинения в корупция и смятан навремето за приближен на Кремъл, тръби, че иска да се върне в Украйна и да помага за отбраната.
Ахметов твърди, че е дал 100 млн. евро за хуманитарна помощ и подкрепа на украинските военни и е адаптирал бизнеса си за "военновременно производство, доколкото е възможно".
В имейл до "Файненшъл таймс" той посочва, че "най-важната задача е да помогне за оцеляването на украинците и за победата на Украйна", въпреки че и бизнесът и държавата търпят огромни загуби заради войната. Подобно на другите магнати, чиито бизнес империи са изградени със средства от индустриалното сърце на Източна Украйна, което в момента е в епицентъра на офанзивата, Ахметов е понесъл сериозни щети. Той съди руското правителство за загуби в размер на 20 млрд. щ. долара от двата му огромни стоманени заводи в Мариупол, единият от които е "Азовсталь".
Олигарсите губят и политическото си влияние. Техните телевизионни канали провеждат правителствената линия за войната, съобразно изискванията за разпространение на информацията и цензурата. Междувременно, Зеленски, който миналата година ядоса милиардерите с прокарания анти-олигархичен закон за ограничаване на политическата им мощ, увеличава популярността си и затвърждава властта си.
Алексей Данилов – шеф на националната сигурност на кабинета на Зеленски, изиграл голяма роля за ограничаване на влиянието на олигарсите, коментирал за "Файненшъл таймс", че след руската инвазия те се държат "по различни начини" и е подчертал, че някои от тях ще трябва да отговарят след края на войната. Най-богатите украински индустриалци вероятно ще открият свежи бизнесвъзможности за възстановяването на разрушената държава, финансирано с милиарди долари западна помощ. Някои могат да кандидатстват за правителствени компенсации за разрушените от войната фабрики и съоръжения.
Западните донори обаче със сигурност ще натискат за реформи и за по-твърди анти-корупционни акции в замяна на капиталите си и може би ще ограничат още повече мощта на водещия бизнес елит.
