Една от най-важните структури, предвидени за обединяване в Държавна агенция по вписванията (ДАВ), не желае предложеното от кабинета сливане. Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се опасява от обезличаване и загуба на експертиза с поставянето й под една шапка с Агенцията по вписванията (АВ), Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД ГРАО) и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). Внесеният от правосъдното министерство преди три седмици законопроект предвижда тези дейности да преминат от правосъдното и регионалното министерства към Министерския съвет, като Агенцията по вписвания е с най-много администрирани регистри – Имотен, Търговски, БУЛСТАТ и на юридическите лице с нестопанска цел.
Създаването на новата мега агенция като основен елемент от реформата на регистърното производство и гръбнак на електронното управление е фиксирано в коалиционното споразумение за съвместно управление. По него ще бъдат усвоени средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, като в медиите изтече информация за решение на управляващите новата мега агенция да бъде оглавена от вицепремиерката по ефективното управление Калина Константинова.
В свое становище до Народното събрание обаче изпълнителната директорка на АГКК Виолета Коритарова твърди, че коалиционното споразумение между четирите управляващи партии не предвижда изрично сливане с други структури, а само преминаване към Министерския съвет, което тя подкрепя при условие че АГКК
остане самостоятелна държавна агенция.
Така е било предвидено в публикуван за обществени консултации през януари проект за промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Според ръководството на АГКК евентуално сливане с Агенцията по вписванията ще се отрази негативно на добрата работа до момента и най-вече на електронните услуги, предоставяни на гражданите, ведомствата и общините.
Коритарова опровергава и другия водещ мотив на вносителите за създаването на мега агенцията – постигане на предвидения със ЗКИР още преди две десетилетия, но така и реално несъздаден Имотен регистър. Тя посочва, че създаването му е дълъг и сложен процес, който ще продължи години и заявява, че той има подкрепата на АГКК, но агенцията не трябва бъде преструктурирана, защото работи добре. Докато Имотният регистър тепърва ще се дигитализира, което поражда опасения, че сливането в обща администрация ще се отрази негативно на създаденото до момента.
"От години системите на кадастъра и ИР са свързани и няма нужда да се сливат администрациите, за да се интегрират. Пространствените данни за имотите са създадени, а създаването на Имотния регистър е задължение и отговорност на структури с компетентност в областта на правото. Основният състав на АГКК е от инженери по геодезия, които съвместно с правоспособните по ЗКИР колеги от частния сектор през последните 20 години създадоха цифров вид на пространствените данни за 97% от имотите на територията на страната. Благодарение на усилията на всички геодезисти в България, днес е възможно информация за тези имоти да се получава от всяка точка на света с достъп до интернет. В предложената нова административна структура съществува риск от загуба на натрупаното познание и опит за функционирането на специализираната администрация", се казва в становището.
За разлика от нея, директорът на Агенцията по вписванията Даниела Митева
няма възражения срещу предвиденото сливане.
Митева даде становище по законопроекта, но в него се предлага корекция в дребен детайл – относно защитата на личните данни при предоставяне на информация по Закона за особените залози. Преди това обаче намеренията на управляващите във връзка с регистърната реформа предизвика недоволството на съдиите по вписвания, след като през февруари беше направен опит за промяна на статута им в административни служители. Това стана без обществено обсъждане и през преходните разпоредби в Закона за бюджета.
В открито писмо до президента и ръководството на Народното събрание, Българската асоциация на съдиите по вписвания изрази категорично несъгласие и настоя за спешна среща с всички отговорни институции. Подчертано беше, че след като в сайта на финансовото министерство е бил качен за обществено обсъждане един проектозакон за държавния бюджет, в Народното събрание е бил внесен законопроект с десетки допълнителни параграфи, съчинени незнайно къде и от кого.
"С внесените в Народното събрание преходни разпоредби към Закона за бюджета наблюдаваме безпрецедентна подмяна на едно съдебно-охранително производство и превръщането му в административно такова, като инструмент на изпълнителната власт. Министерски съвет е злоупотребил с правомощията си, изменяйки с преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет редица други закони, които не са с бюджетен характер. Считаме, че това е направено с цел да се спести провеждане на законовите процедури, предназначени да обезпечат прозрачността и ефективността на законодателния процес", написа съсловната организация на съдиите по вписвания.
От асоциацията напомниха, че
въпросът за статута и мястото на съдиите по вписванията
е поставян нееднократно, поради определени влияния и интереси. Постигането на оптимална правна сигурност за гражданите и бизнеса по отношение на недвижимата собственост е обявено за несъвместимо с абсолютна централизация в полза на изпълнителната власт и липса на контрол върху нотариалното производство. Посочено е, че вписването представлява естествено продължение на нотариалната дейност и се извършва от съдия по вписванията – като съдебен орган в режим на независима преценка и контрол, каквото е било в своята сто годишна история.
"Собствеността върху недвижими имоти представлява 90% от националното богатство на България. Охраната на тези отношения следва да бъде развита към още по-висока степен на гаранции, вместо да бъде администриран този процес и чрез това българската държава да се превърне в наблюдател в регистрирането на статистическа информация, без възможност за гарантиране и превенция срещу незаконни действия освен по съдебен ред. Това ще доведе до драстично натоварване на съдилищата, поради липсата на сега съществуващата държавна превенция в лицето на съдиите по вписванията", написаха още от асоциацията.
В добавка беше посочено, че всички класации относно защита правото на собственост по света регистрират българския феномен на процъфтяващи имотни измами. И че преминаването на съдиите по вписванията към централизиран орган на изпълнителната власт, какъвто е администрацията на Агенцията по вписвания, само ще задълбочи проблема с несигурността на гражданския оборот предвид печалната й слава. Като започнем от срива на Търговския регистър, минем през неуредиците с регистъра БУЛСТАТ и забавеното стартиране на Регистър за особените залози, та се върнем на вечно болната тема "Защо в България фирма се краде по-лесно от велосипед?"
Становище в подкрепа на съдиите по вписванията пусна и Обединението на представителните организации на работодателите, в което членуват АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. В него се казва, че превръщането на съдиите в държавни служители и тоталното им подчинение на изпълнителната власт, крие огромни рискове за опазването на собствеността на гражданите и юридическите лица, като ще осуети и създаването на Имотния регистър.
