"На 5 април тази година външнополитическият съветник на премиера изпрати свой проект за актуализация на Рамковата позиция. Съдържанието му обаче по-скоро предполага ревизия на българската национална позиция. В текста не фигурира българската позиция по т.нар. македонски език. Изискването за европейски гаранции за изпълнение на договора от 2017 година става несъстоятелно. На практика в този проект са обединени частични идеи на външното министерство за прилагане на двустранния договор, но без да има ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора. Външното министерство прецени, че няма как да има бележки по документ, който изначално и изцяло е погрешен и го отхвърли като възможност." Това заяви от парламентарната трибуна външният министър в оставка Теодора Генчовска. Тя беше изслушана от депутатите по темата за Северна Македония.
По думите на министъра това е затруднило работата на Министерството на външните работи, тъй като докато ведомството се е опитвало да преговоря, от другаде се е създавало впечатление, че България може да се съгласи на по-малко, че е готова за отстъпки, че външно министерство не е важно и няма смисъл да се разговаря с него.
В изложението си Генчовска отбеляза, че съществуват четири теми, по които е необходимо да се отчете прогрес, за да бъдат защитени българските интереси. Сред са изпълнението на договора от 2017 г., включване на българите в Конституцията на Република Северна Македония, запазване на българската позиция по въпроса за езика и включването на гаранции по всички тези въпроси по преговорната рамка на ЕС с РСМ.
Министър Генчовска посочи, че благодарение на усилията на Министерство на външните работи в последните 30 дни напълно е отпаднало настояването на Скопие включването на българите в Конституцията на РСМ да се случи едва преди края на присъединителните преговори на РСМ с Европейския съюз. Понастоящем се обсъждат няколко варианта, като най-благоприятният за България е включването на българите в Конституцията като условие, преди да започне целият преговорен процес, след което да започнат междуправителствените конференции. На този етап този въпрос изисква изцяло политическо решение, което излиза извън рамките на външно министерство, уточни външният министър в оставка. И подчерта, че е ключово България да запази позицията си, че не приема съществуването на т. нар. македонски език в технически и исторически контекст. Заключението, което можем да направим към момента от проведените до момента разговори с всички държави – членки на ЕС, е че те не са в състояние да приемат тази позиция като ангажимент, допълни тя.
"Председателството предложи по своя инициатива следните гаранции в преговорната рамка и прие ангажимент да лобира пред останалите държави членки след тяхното приемане в Съвета Европа", отчете Генчовска. Друг ангажимент по думите ѝ е въвеждане на изискване Европейската комисия да докладва на всяка регулярна междуправителствена конференция на ЕС изпълнението на договора за добросъседство между София и Скопие. Министърът обясни, че съгласно механизмите на ЕС, България ще има думата в подготовката на общата позиция на Съвета на ЕС. За уреждането на въпроса за включване на българите в Конституцията тя отбеляза, че трябва да бъде взето политическо решение.
Въвеждане на изискване РСМ да представи, а Съвета на Европа да одобри, План за действие за правата на общностите на нейната територия, е друго изискване, което външният министър визира. Тя отбеляза, че въпросът за референцията за македонския език остава отворен.
Първоначално депутатите решиха изслушването на Генчовска да се проведе на закрито заседание, но половин час по-късно стана ясно, че процедурата ще бъде на открита. Обяви го председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров. "Предложението беше това изслушване да се проведе при закрити врата. То не беше подкрепено от залата. Нека всички граждани и хора, които се интересуват от това каква е темата за Северна Македония, да чуят какво има да каже МВнР", каза той.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ излезе от пленарната зала в знак на протест, тъй като според него е извършено нарушение от страна на председателя на парламента Никола Минчев. "В конкретния случай чл. 44 ал. 4 от правилника за работа на НС казва – председателят съобщава грифа, с който документът е класифициран", цитира текста председателят на ДПС в кулоарите на парламента. По думите му Минчев не го е проверил, но дори да го е проверил, не го е съобщил, не е изнесъл този факт пред народните представители и подлага по друг ред, не по ал. 4, на гласуване дали да се закрие заседанието. "Когато министърът се позовава на документ, внесен в парламента, че има гриф, е "безобразие" от страна на председателя на НС да постъпи така. С "дребно хитруване" в тази политическа криза, в тази ситуация нищо не можем да решаваме, затова напуснах", обясни Карадайъ. И добави: "Те са умните, красивите, на тях им е позволено да нарушават конституцията, законите на страната и правилника на НС". Малко по-късно Карадайъ се върна в пленарната зала и участва в заседанието.
По процеса за преговори на присъединяването на Северна Мaкедония към ЕС е бил оказван натиск върху българското правителство и министър-председателят си е позволявал да поема ангажименти или да говори, поемайки ангажименти. Това твърди председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов. "Говоря за министър-председателя, а не за външната му съветничка Весела Чернева", уточни той. Според него има "паметна бележка" с гриф "секретно", която депутатите от ПП, БСП и ДБ не искат да става публично достояние. По думите на Йорданов има "осем неща" от разговор между премиера Кирил Петков с комисаря по съседство и разширяване на Европейския съюз Оливер Вархей. Той разказа и за бележка, написана от началника на политическия кабинет, на министър-председателя – Лена Бориславова.
Колегата му Станислав Балабанов каза, че цял ден водят битка да се проведе изслушването. "Министър Генчовска има входирани документи в деловодството на Народното събрание с гриф "строго секретно", разказа той. По думите му това е изисквало закрито заседание, което е било гласувано, но "с парламентарни врътки" изслушването е било открито. "Националното предателство е вече факт в публичното пространство, трябва да го докажем с документи на закрито заседание, защото, г-н председател, всички тези народни представители са български граждани", обърна се Балабанов към председателя на парламента Никола Минчев. "Актуализацията на бюджета така или иначе ще се случи – ще има и пенсии, ще има и социални мерки. Но никога и по никакъв начин историята не трябва да я продава министър-председателят, благодаря", добави депутатът от ИТН.
Настимир Ананиев от ПП коментира, че председателят на парламента не трябва да допуска само едностранната версия по темата. "Искаме да зададем въпросите, за да стане ясно на българските граждани точната хронология и какво се е случвало, защото фактите говорят друго".
Депутатите продължиха споровете дали заседанието да бъде при закрити врата. От "Възраждане", ГЕРБ-СДС и "Има такъв народ" отново поискаха заседанието да бъде закрито, за да бъдат прочетени в пленарната зала секретни документи, входирани в секретното деловодство на парламента. А Минчев подчерта , че вече са се произнесли дали заседанието да бъде закрито. След това в залата се чуха скандирания "Оставка", а той призова недоволните депутати да депозират искане за оставката му.
Заместник-председателят на ПГ на "Възраждане" Петър Петров обоснова предложението си за закрито заседание с това, че току-що министърът на външните работи е засегнала документи, които са с гриф "секретно", по които ще имат въпроси. Нашите въпроси са свързани с информацията, която се намира в секретното деловодство на Народното събрание, каза и председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
"За да спасят ИТН, който се разпада и няма да влезе в следващ парламент, говорят пълни глупости", реагира Настимир Ананиев от ПП. В отговор Тошко Йорданов нарече Ананиев "врачок", който говори за неща, които ще станат в бъдещето, и получи забележка за тази си реплика от председателя на НС. По-късно Йорданов обяви, че ще обжалва наказанието си.
Вече няколко часа българското Народно събрание обсъжда дали дебатът за Северна Македония да бъде открит или закрит, коментира Явор Божанков от левицата. Той каза, че е гневен, защото НС не се занимава с бюджета и доходите на хората. "На някои в тази зала Македония им е по-важна от България", коментира Божанков. В отговор председателят на ПГ на "Възраждане" Костадин Костадинов призова да се наложи забележка на Божанков, защото "Македония е България, Мизия е България, Тракия е България, Добруджа е България".
Накрая, вместо предложение за закрито заседание, председателят на парламента подложи на гласуване искането на председателят на ПГ на "БСП за България" Георги Свиленски за удължаване на работното време до приемането на актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване, на Здравната каса и на държавния бюджет на първо четене. Предложението на Свиленски беше отхвърлено и при прегласуването, със 112 гласа "за", 95 "против" и 25 "въздържал се".
След това с 205 гласа "за", 6 "против" и 21 "въздържал се" депутатите приеха предложението на Любомир Каримански от ИТН днес депутатите да работят, докато приемат на първо четене промените в бюджетите на ДОО и на НЗОК.
