Евгений Кънев е инвестиционен консултант, бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия.
Г-н Кънев, според опозицията правителството се е провалило в икономическата си и финансова политика, вече е факт и вот на недоверие по темата. Атаките са брутални и в много отношения безпрецедентни, чухме думи като мъка и агония. Как оценявате аргументите на критиците?
– Аргументите са свързани с ръста на разходите, които критиците смятат, че не са адекватни спрямо нивата на инфлация и дори я засилват. Че голяма част от мерките са на калпак и не са таргетирани. Че няма реформи. От друга страна обаче макропоказателите на държавата са добри. И това е проблем за критиците, защото икономиката върви сравнително добре. Има растеж, основните параметри се контролират, инфлацията не е свръхголяма, а типична за ситуацията. Бюджетният дефицит също е в рамките на европейския, даже е по-малък. Дори да има резон в критиките, в България не се е случило нищо фатално. И няма място за катастрофични оценки.
Още повече, че предишното управление, откъдето главно идват атаките, остави България последна в ЕС по всички показатели.
– Абсолютно. За техен лош късмет, ние сме били свидетели на всякакъв вид техни политики. Мога да припомня, че първият финансов министър в управленията на ГЕРБ – Симеон Дянков, в разгара на кризата правеше икономии, за да можем да влезем в еврозоната и по този начин докара спад на БВП от 5 процента. Това задуши голяма част от бизнеса, чиито пари от ДДС бяха задържани, за да покрием показателите. Иначе, към сегашното управление аз също имам някои критики, свързани с таргетирането на мерките, но това не е най-големия проблем. Главното е да има политическа стабилност на фона на войната в Украйна. Много трудно се правят смислени политики, когато хиляди хора са под прозореца. Трябва да сме наясно каква е политическата рамка, в която се развиват политическите процеси. Повлияни от написаното в учебниците, все по-често забравяме, че съществува науката "Политическа икономия", която е на 2500 години. Докато предписанията в наръчниците, които се абстрахират от политическата рамка, са от преди век.
Политическата икономия в момента преживява реабилитация и е в световен възход.
– Именно. Пълна реабилитация.
Заедно с тоталната война срещу правителството, сега върви и мощна кампания против еврото или поне срещу влизането на България в еврозоната. Как разглеждате този процес?
– Най-странното е, че винаги в усложнена геополитическа обстановка критиците на еврозоната се засилват. Или пък в напрегната вътрешнополитическа обстановка, когато трябва да се отклони вниманието. А истината е, че България е поела ангажимента за влизане в еврозоната още с подписването на Маастрихтския договор и на Лисабонския договор. Въпросът с „да“ или „не“ на еврото е абсурден. Това означава да останем в Европейския съюз или да напуснем Общността.
А може би това е крайната цел…
– Вероятно това е крайната цел на критиците, които не искат да сме в европейския, а в руския свят. По-добронамерените питат сега ли е момента за влизане в еврозоната. Не дали, а кога. Най-сериозният аргумент тук е, че не сме извървели пътя на конвергенцията с цените и доходите, за да абсорбираме шоковете при влизане в еврозоната. И това е частично вярно, но аргументът е фалшив, защото засяга страни, които тепърва навлизат в единното валутно пространство и които никога не са били във валутен борд. Такива страни – Италия и Гърция, например – са претърпели своя голям шок. Тяхната конкурентноспособност беше базирана на девалвация на съответната валута. Друг тип икономики. За нас репер са само Балтийските държави, защото те също са влезли в еврозоната от валутен борд.
Друга критика е, че влизането в еврозоната е отказ от суверенитет.
– В момента нашият паричен суверенитет е само номинален. И той носи не ползи, а вреди на икономиката. Не сме силна икономика, за да поддържаме собствена валута. Нашата икономика е слаба и изцяло зависи от решенията на ЕЦБ. Другата опция е да излезем от борда и да получим ситуацията от 1996-1997 г., когато имахме пълен суверенитет и пълна разруха.
Да разгледаме предимствата на еврозоната.
– Ако станем членове на еврозоната, ние получаваме правото да гласуваме, заедно с другите държави членки. Ще бъдем евентуално 21-ви член, 20-ти ще бъде Хърватия. При това положение са възможни съвсем реални ситуации, при които нашият глас да бъде решаващ за цялата зона, при обсъждане на политики в положение „фифти-фифти“. Това наричам суверенитет – нещата да зависят от България.
Защо има хора, сред тях и Стив Ханке, които смятат че еврото е пагубно, а валутният борд трябва да векува?
– Тук никой не коментира очебийния конфликт на интереси при Ханке. Той се слави като баща на валутните бордове, а българският борд винаги е в челото на неговите „успешни истории“. Да, системата на валутния борд не работи зле, но "разрешава" инциденти като КТБ и дава възможност на хората, които дърпат конците, да прокарват интересите си.
Има и крайни реплики против въвеждането на еврото – че ще донесе паричен геноцид и финансов фашизъм. Когато пенсията от 600 лв. стане 300 евро, това ще намали ли покупателната й способност?
– Ако няма инфлация, цените и доходите ще останат в същото съотношение. Важното е кампанията да се комуникира правилно.
Самият вие употребихте няколко пъти думата шок, във връзка с преминаването към еврото. В какво би се изразил шокът у нас и не плаши ли тази дума допълнително гражданите?
– Единственият шок у нас може да бъде психологически. Той е в очакването и в пропагандните страхове. Дори може да се стигне до парадокса да правим референдум за еврото.
Такъв референдум би ли имал правно основание, след като сме подписали и Маастрихтския, и Лисабонския договор?
– Не. Всякакви референдуми могат да бъдат проведени, но тяхната валидност не може да оборва международни конвенции, по които България е страна. Когато Гърция трябваше да приеме своя план за възстановяване, наложен от международните кредитори, там направиха референдум и народът убедително каза "Не!" След това обаче планът беше изпълнен, а Гърция не само не загина, ами си стъпи на краката. В противен случай щеше да фалира. Единственият начин да се откажем от еврото е да напуснем Европейския съюз.
Разговора води: Емил Янев
