Банковите ни сметки могат да бъдат източвани, макар и с малки суми, докато дебитните и кредитните карти са в джоба или в чантата ни. Схемата не е нова, но периодично се рестартира заради лятната разсеяност на жертвите, предупреждават експерти по киберсигурност. Източването на пари става със специални устройства, които измамниците „опират” до портфейла ви. Измамите стават най-често там, където има много хора – в метрото, в автобуса, тролея или в мола.
Схемата използва технологията на безконтактните разплащания, подобно на плащанията в магазина. Портативните ПОС терминали, които измамниците използват, остават невидими за нас.
Технологията за източване на банкови карти с мобилни устройства подобни на ПОС терминали, за която медиите вдигаха аларма, обаче вече е "остаряла". Крадците загърбват директното четене на картите от 10-15 сантиметра и
вече ни обират от по-големи разстояния.
"С подобно сканиране – от няколко метра – е възможно е да ви "ощипят" с петдесетина лева”, коментира специално за "БАНКЕРЪ" Любомир Цеков, бивш шеф на “БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ”, а сега – финансов консултант.
„Когато човек, носещ ПОС терминал в джоба или в чантата си, се доближи до вашия портфейл, трансакцията вече е извършена", обяснява IT експертът Александър Ненов.
Сумите, които се теглят са малки – до лимита, в който системата не изисква въвеждане на ПИН код. У нас най-често те са 50 лева.
Схемата е популярна в няколко европейски държави, но все още официално регистрирани от полицията потърпевши у нас няма.
„Първите такива случаи, за които чухме преди години, бяха във Великобритания. Там в метрото се разхождаха хора, които дори не криеха пос терминала, тъй като не осъзнаваха, че това всъщност е форма на джебчийство”, допълва Ненов.
От компаниите за картови плащания у нас обаче твърдят, че
подобни злоупотреби са трудно осъществими
при българските потребители.
Освен защитите, които притежават безконтактните карти, ПОС терминалите на мошениците не могат да останат анонимни, успокояват експертите. И накрая – дори и да се стигне до измама – парите на жертвите ще бъдат възстановени чрез т. нар. процедура за оспорване на плащане.
„Благодарение на тези договорни отношения между търговеца и финансовата институция, в крайна сметка парите са гарантирани”, посочи Ваня Манова, мениджър на компания за картови плащания.
NFC – режимът, при който се задействат безконтактните карти, е 10 сантиметра. Това е безопасното за крадците разстояние, което им осигурява блъсканицата на претъпкания градски транспорт, примерно.
Спасението от подобни посегателства
е измислено отдавна, но все пак то е последващо действие. Превенцията е в SMS-известяването за всяка трансакция, осъществена чрез картата. Това е услуга, която повечето банки предлагат безплатно. Явно доста хора, пострадали от такива криминални посегателства, са подскочили от банковото известие и така този вид кражба бързо е загубил "популярност".
Вече се изисква друго равнище на защита. Тя също не е трудно осъществима, но е важно хората да знаят как става и къде да потърсят помощ. В интернет бързо пуснаха специални портфейли и портмонета – с вградени екраниращи стени. С тяхна помощ картата остава между непробиваеми "корици" и става непревземаема за "нахалниците". Те се предлагат в почти всички сайтове за електронна търговия и се откриват с ключова дума "RFID walett".
"Българският вариант на тази защита е всеки да увиете картата си в станиол от шоколад", казаха експерти. Друг първобитен вариант на защита е под външните стени на портфейла да бъдат поставени листчета от домакинско алуминиево фолио. Това е в случай, че притежателят на картата реши да спести от 10-20 долара, колкото струват "бронираните".
С какво ни крадат?
Едва ли някой ще се осмели да разкаже какво точно представляват "уредите" за кражба, основно с цел тяхното неразпространение. Или фабрикуване в "домашни условия".
Това са законни устройства, регистрирани в чужди държави, разказа IT специалистът Камен Несторов. По думите му се теглят малки суми, които човек не може да си спомни кога е похарчил.
"В България са направени измами между 7 млн. и 8 млн. лв., което, разпределено на човек от населението, се пада по около лев на човек. Трудно е да се прецени дали трансакцията е станала със съгласието на клиента, или без него", казва Несторов. По думите му, този скрининг краде информация от магнитната лента на картата ни.
"Измаменият клиент на банката може да получи SMS, че е теглена сума от неговата сметка, но неговите данни може да са отишли на другия край на света", добави специалистът.
Какво да правим, ако ни ужилят?
Всеки ужилен има правото да отиде в своята банка – издател на картата, за да оспори транзакцията. Банката е длъжна да му върне откраднатата сума, ако картата е дебитна. Ако е кредитна – тогава има значение моментът, в който се сигнализира. До момента на обаждането на клиента банката не се ангажира с връщането на пари, но след него – е длъжна да възмезди клиента си.
След това клиентът може да поиска от банката да му праща SMS известия.
Физическата защита на безконтактната карта, за която писахме по-горе, също е от изключителна важност.
Вместо да търсим кошче за станиола от шоколада.
