Акулите от Уолстрийт ще върнат десетки милиарди долари на инвеститорите след като издържаха успешно годишния тест на Федералния резерв, изследващ възможността им да устоят на пазарни трусове.
Участниците в "изпитите" са показали, че имат одстатъчно капитал, за да се справят с коктейла от растяща безработица, колабиращи цени на недвижимите имоти и срив на борсовите котировки на акциите, обяви официално американската централна банка на 23 юни. Най-едрите играчи, между които "Джей Пи Моргън Чейз", "Моргън Стенли" и "Голдмън Сакс груп", преминаха и през симулиран пазарен шок, който изпробва устойчивостта на търговските им операции.
Условията на тестовете бяха обявени през февруари преди инфлацията в Съединените щати да скочи до 40-годишен връх, така че заложеният екстремен сценарий се различава доста от действителността, но все пак не изглежда чак толкова немислим на фона на трупащите се притеснения от глобален икономически спад. Положителните оценки от теста на практика дават зелена светлина на банковите гиганти да преведат на акционерите милиарди долари под формата на дивиденти и на обратно изкупуване на акции.
Федералният резерв отбелязва в официалното си изявление, че "банките продължават да имат силни капиталови равнища, които им позволяват да отпускат кредити на домакинствата и на бизнеса по време на тежка рецесия". Проверените над 30 кредитни институции са способни да се задържат над минималните капиталови изисквания по време на хипотетичен икономически срив, от който ще понесат прогнозирани загуби за общо 612 млрд. долара.
Банките използват резултатите от тестовете, за да преценят колко средства да отделят за инвеститорите без да паднат под изискваните нормативни коефициенти на капиталова адекватност. Ако някоя от тях наруши т. нар. "стресов капиталов буфер" по което и да е време от годината след изпитите, Федералният резерв има право да наложи санкции, включително рестрикции върху разпределението на дивиденти и на премии.
С получените официални оценки в ръка, кредиторите ще могат да обявят разплащателните си планове от 27 юни нататък. По сметки на анализатори на "Барклейз", най-щедро ще се отплати "Джей Пи Моргън Чейз" с общо 18.9 млрд. щ. долара за дивиденти и обратно изкупуване на акции. Следват "Бенк ъф Америка" с 15.5 млрд. долара и "Уелс Фарго" – с 15.3 млрд. долара. На четвърто и на пето място са "Моргън Стенли" с 12 млрд. долара и "Ситигруп" – с малко над 11 млрд. долара. Най-пестелив от челната шестица ще е "Голдмън Сакс груп" с малко над 6 млрд. долара. Като цяло, американските банкови гиганти се очаква да преведат на акционерите си общо 80 млрд. долара през тази година, показват основаващи се на прогнозите данни на агенция "Блумбърг".
Асоциацията на американските банкери също излезе с официална позиция, в която се казва, че "най-големите национални кредитори са в добра форма да абсорбират широк кръг потенциални икономически шокове и същевременно да продължат да подкрепят потребители, клиенти и общности". Президентът на организацията Роб Никълс посочва, че "силните баланси на сектора и високите капиталови равнища гарантират, че банките ще могат да отпускат заеми, които да теглят икономиката напред дори при сериозни насрещни ветрове".
През миналата година изплатените дивиденти от шесте най-големи американски кредитори нараснаха с почти 50% след като те натрупаха планини от допълнителен капитал по време на пандемията.
Федералният резерв е заложил в стрес-тестовете си за 2022-а "тежка глобална рецесия, придружена от период на засилващо се напрежение в сектора на търговските недвижими имоти и на пазарите на корпоративен дълг". Предвид отражението на пандемията от COVID-19, хипотетичният спад "е увеличен от продължаващата дистанционна работа, която води до по-големи намаления на цените на търговските площи, а, това, от своя страна, оказва натиск върху корпоративния сектор и върху доверието на инвеститорите".
Сценарият на Федералния резерв включва 10% максимално равнище на безработицата в страната, 3.5% спад на реалния БВП от края на миналата година и 55% срив на борсовите котировки на акциите. Той също предвижда и рязко понижение на инфлацията до 1.25% годишно през третото тримесечие на 2022-а заради по-високата безработица и по-слабото потребление.
